Вигенин предупреди, че Черно море не бива да се превръща във военна зона

Евродепутатът Кристиан Вигенин призова Черно море да не бъде въвличано по-дълбоко във войната между Русия и Украйна и настоя за общи европейски мерки за защита на корабоплаването. Той говори по време на дебат в Европейския парламент в Страсбург за нападенията срещу плавателни съдове, рисковете за екипажите, регионалната сигурност и доставките на храни. Резолюция по темата предстои да бъде гласувана на 22 октомври.

Предложени мерки за защита на корабите

Вигенин заяви, че войната вече засяга и Черно море, като по думите му системните атаки срещу цивилни кораби са отнели живота на моряци. Той настоя за незабавен и координиран европейски отговор, който да включва по-интензивно морско и сателитно наблюдение, системи за ранно предупреждение и противодействие на дронове, както и по-ефективна защита на търговските кораби и екипажите им.

Това са предложенията на евродепутата по време на дебата, а не мерки, за които вече е съобщено като приети. Предстоящото гласуване на резолюцията ще покаже позицията на Европейския парламент по въпроса, но само по себе си не означава, че конкретните механизми вече са въведени.

Центърът във Варна и европейското наблюдение

Вигенин призова да се ускори изграждането на Център за морска сигурност във Варна с подкрепата на ЕС. Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас също е подкрепила тази насока, като е посочила съвместния българо-румънски център като важна част от европейските възможности за наблюдение и ранно откриване на заплахи в Черно море.

Значението на подобна структура, според изложената позиция, е в по-доброто събиране и обмен на информация за рискове в морето. Сателитното и морското наблюдение, ранното предупреждение и защитата на корабите са свързани елементи: откриването на заплаха има практическа стойност, ако след него може своевременно да се предупредят екипажите и да се предприемат действия за тяхната безопасност.

Вигенин настоява и за дипломатически усилия

Евродепутатът подчерта, че укрепването на отбраната е необходимо, но според него сигурността не може да се постигне единствено с повече оръжия. Той призова за дипломатически и политически действия, насочени към прекратяване на атаките срещу цивилното корабоплаване и спиране на войната. Вигенин посочи, че българският президент Илияна Йотова неведнъж е поставяла този въпрос, а в дебата е чул необходимостта от дипломатически усилия и от Кая Калас.

Вигенин заяви още, че извършителите на нападенията трябва да бъдат установени и подведени под отговорност. По думите му обаче наказанието няма да върне загиналите моряци и другите жертви на войната. Така позицията му съчетава две направления — защита на корабоплаването и търсене на отговорност, но и усилия за прекратяване на конфликта.

Ключовият въпрос занапред е какви конкретни действия ще последват от европейската позиция и колко бързо могат да бъдат приложени. За държавите около Черно море, включително България, рискът не се отнася само до военната сигурност: нападенията срещу търговски кораби могат да застрашат и екипажите, и движението на стоки и храни.