Виктор Калев: Грамофонът ми беше като детегледачка. Не обичах детската градина

Кадър Нова телевизия

Той е изключително талантлив и може да се превъплъти във всяка роля. Този път обаче ще го видите в ролята на себе си. Може би никога не сте го виждали такъв. Това е един разказ за детството, за мечтите да стане актьор, за репетициите с грамофона, за студентските години и за голямата любов. А, показвайки себе си, Виктор Калев е още по-дълбок, много мъдър, много даващ и много искрен.

Такъв е и на сцената. Вече десета година продължава да играе авторския си спектакъл „Грамофонът“, с който разплаква и разсмива едновременно. Още има билети за смях. За грамофона споделя, че това не е просто машина, а портал към един друг свят.

„Бях научил почти наизуст цяла грамофонна плоча. Това беше една хумореска, която се казваше „Семейство“, с гласовете на едни от най-известните наши актьори. Изигравах всички – майката, бащата, децата. Беше много смешно дете да изиграва всички действащи лица. Не ги виждах, но ги чувах. От много слушане ги бях запомнил. Хората много се смееха, а аз приемах всичко сериозно. Дори не разбирах, че е смешно“, разказва той.

„Тогава сякаш ми предсказаха, че с тези качества, които проявявах още като дете, ще стана актьор. И започнах да мечтая за това“, казва Калев.

„Грамофонът ми беше като детегледачка. Не обичах детската градина. Родителите ми видяха, че грамофонът по някакъв начин ме отглежда, докато ги няма. Не се притесняваха, защото трябваше само да вдигна игличката, да сложа, да обърна плочата. Слушах, докато се върнат нашите. Така ги научавах тези плочи. Слушах Лили Иванова, Йорданка Христова, Емил Димитров, всички популярни български певци за онова време бяха в дома ни“, разказва актьорът.