Ген. Стойков: Вървим към завръщане на Студената война

Светът постепенно се насочва към възстановяване на обстановка, напомняща Студената война, а напрежението на Балканите и в Черно море се засилва. Това е оценката на бившия началник на Генералния щаб и на отбраната ген. Златан Стойков, който призова да не се правят заключения за ударите срещу търговски кораби, преди да има доказателства.

В предаването „На фокус“ по NOVA Стойков коментира и риска от по-широка ескалация. Той изрази надежда да не се стигне до Трета световна война, но посочи, че международната обстановка се развива в тревожна посока.

Генералът настоя за доказателства за ударите

По случая с използваните дронове Стойков заяви, че заключенията трябва да се оставят на компетентните органи. По думите му към момента няма веществени доказателства, които да установяват чии са дроновете и дали корабите са били поразени единствено с тях или и с други средства.

Той разкритикува прибързаното приписване на отговорност на Русия или Украйна, както и твърденията, че потъналият кораб е бил ударен с торпедо. Според генерала България не бива да влиза в ролята на обвинител: разследването и установяването на фактите са работа на компетентните правораздавателни органи, а ООН също е сред посочените от него международни институции.

Тази позиция поставя акцент върху разликата между първоначални версии и потвърдени обстоятелства. Докато не бъдат изяснени произходът на дроновете и средствата, с които са поразени корабите, не може надеждно да се посочи извършителят. Неяснотата около конкретния инцидент обаче не отменя въпроса за готовността на България да реагира при заплахи в Черно море.

Фокусът да бъде върху готовността на армията

Стойков призова вместо прибързани обвинения страната да оцени състоянието на въоръжените си сили и задачите, които те могат да изпълняват. Той смята, че състоянието на отбраната отразява средствата, с които разполага, и че България е загубила ценно време след 1989 г.

По думите му тогава е трябвало да бъдат решени въпроси, свързани с трансформацията и модернизацията на армията, превъоръжаването, числеността и разположението на гарнизоните. Стойков заяви, че страната е трябвало вече да разполага с армия, съобразена с международната обстановка.

Той изрази разочарование и от плана за въоръжените сили, който според него е бил променян многократно. По оценката му това е допринесло за липсата на осигурено финансиране за превъоръжаване със съвременни средства.

Какво остава да се изясни

Изказването на Стойков свързва два различни, но важни въпроса: какво точно се е случило с корабите и доколко България е подготвена да изпълнява задачите си в усложнена среда. Първият изисква установяване на фактите по конкретния инцидент; вторият — преценка на наличните способности и ресурсите за тяхното развитие.

От думите му не следва заключение за отговорността за ударите или за неизбежност на нова Студена война. Това е оценка за посоката на международното напрежение. Ключово остава компетентните органи да установят как са били поразени корабите и чии са използваните дронове, а България да прецени какво може и какво не може да изпълни със сегашните си отбранителни възможности.