Георги Пирински: България да настоява за ясна европейска визия за мир

България трябва да използва позициите си в Европейския съюз, за да настоява за обща европейска стратегия за мир и за намаляване на напрежението в Черноморския регион. Това заяви бившият външен министър и председател на 40-ото Народно събрание Георги Пирински в предаването „Пресечна точка“ на 12 октомври 2026 г.

Според него конфликтът е в повратен момент: предстои да се види дали бойните действия ще се разширят, или ще започнат по-конкретни усилия за успокояване на обстановката. Пирински предупреди, че продължаващата ескалация може да има сериозни последици за сигурността на България.

Мораториумът като стъпка към по-широко споразумение

Пирински призова евентуален мораториум върху ударите в Черно море да не се разглежда като самостоятелно решение, а като част от по-голям процес за постигане на устойчив мир. Той подкрепи идеята България да участва активно в усилията за прекратяване на бойните действия и за създаване на зона за споделена сигурност.

Под този подход той разбира взаимно отчитане на опасенията за сигурността: една страна да не се стреми да се защити по начин, който кара съседа ѝ да се чувства застрашен. Пирински посочи, че Русия не желае Украйна да представлява потенциална заплаха за нея, докато Киев търси гаранции срещу бъдещи руски нападения. Това са различни и трудно съвместими опасения, а разрушенията от войната допълнително затрудняват възстановяването на доверието, отбеляза той.

Бившият министър постави и въпроса дали Владимир Путин би приел мораториум и какви условия биха могли да направят подобна стъпка възможна. Според изложената от него позиция самото спиране на ударите не е достатъчно за траен мир: необходимо е и постепенно да се намали взаимното недоверие.

Критика към европейския подход

Пирински смята, че действията на ЕС не бива да се изчерпват с нови санкции и финансова и военна помощ за Украйна. По думите му европейските държави трябва да формулират и ясна визия за прекратяване на войната. Той изрази и оценката, че в европейската политика има нагласа за постигане на стратегическо поражение на Русия, което според него поддържа конфронтацията.

Тази позиция не отменя въпроса за сигурността на Украйна, който Пирински също очерта в разговора. Тя поставя акцент върху това дали подкрепата за Киев и предотвратяването на негова капитулация могат да бъдат съчетани с преговори за обща сигурност. Конкретни условия за такова споразумение или план за неговото постигане не бяха посочени.

Какво означава призивът за България

Пирински отхвърли тезата, че националният интерес трябва да се свежда до безусловно заставане зад едната страна и заклеймяване на другата. Той го определи като търсене на начини за намаляване на противопоставянето и създаване на условия за преговори. Като рискове посочи и ударите по гражданска инфраструктура, както и разширяването на обхвата на атаките.

На практика призивът му е България да настоява за дипломатическа инициатива редом с останалите европейски мерки. Ключовият въпрос остава как подобна визия би отчела различните изисквания за сигурност и как би се превърнала в конкретни стъпки за прекратяване на бойните действия. Засега в изказването му няма предложен механизъм или график; акцентът е върху необходимостта ЕС да формулира обща посока към мир.