Голямата загадка на вота: Кого ще избере Илияна Йотова за вицепрезидент

Президентът Илияна Йотова обяви днес в Старозагорски бани, че името на кандидата ѝ за вицепрезидент ще стане известно през следващата седмица, с което постави срок за разплитането на една от големите загадки за предстоящия вот.

Към края на август тя влиза в кампанията като изявен фаворит – социологически данни ѝ дават силна стартова позиция, а политолози вече открито я определят като човека, когото останалите кандидати трябва да догонват. Йотова няма нужда от вицепрезидент, който да стои като брошка на ревера ѝ, а от самостоятелен авторитет, способен да донесе гласове от среди, които никога не биха гласували автоматично за кандидат, свързан с БСП и левицата.

Това е и политическата математика зад избора. Настоящият президент вече има достатъчно ясен профил – бивш евродепутат, два мандата вицепрезидент, настоящ държавен глава, подкрепена от БСП и от „Прогресивна България“, но издигната чрез инициативен комитет. Ако до нея бъде поставен още един класически партиен човек от същия спектър, двойката ще удвои собствената си биография, без непременно да увеличи електоралната си територия. Силен вицепрезидент трябва да добави онова, което кандидатът за президент няма – професионална общност, обществена група, международна биография или политическа приемливост сред хора извън традиционното ядро.

Към днешна дата най-упорито спряганото конкретно име е това на генералния директор на БТА Кирил Вълчев. Първоначално вариантът Йотова – Вълчев се появи в „Уикенд“ още преди два месеца, впоследствие името му беше изведено и от News.bg, а политическият анализатор Калина Андролова също посочи подобна възможност, акцентирайки върху потенциала му да достигне до избиратели извън традиционната левица. Ако действително се търси надпартиен кандидат с висока институционална разпознаваемост, Вълчев има аргументи, които трудно могат да бъдат пренебрегнати. През декември 2025 г. Народното събрание го преизбра за втори мандат начело на БТА със 170 гласа „за“ и без нито един глас „против“ или „въздържал се“, като подкрепата дойде от всички парламентарни групи.

Има и слабост – Вълчев е разпознаваем в елитните, медийните и институционалните среди, но не е доказвал способност лично да мобилизира масов електорат. Излизането му от БТА би предизвикало и неизбежен разговор дали националната информационна агенция и натрупаният там обществен капитал не се превръщат в трамплин към откритата политика.

Второто име с реална политическа логика е вицепремиерът Иво Христов. В среди на „Прогресивна България“ според медийни публикации се коментира вариант именно той да бъде предложен, ако формацията на Румен Радев настоява да има свой представител в двойката. Христов е бивш началник на кабинета на Радев, бивш евродепутат от групата на социалистите и демократите, журналист, юрист и един от хората с най-дълга политическа биография около настоящия премиер. Любопитно е, че още на 30 юли той призна по БНТ, че разполага с предварителна информация за избора на вицепрезидент, но отказа да назове името. Вариантът Иво Христов има едно голямо предимство и един също толкова голям недостатък. Предимството е очевидно – той гарантира пряка политическа връзка между Йотова и силната в момента „Прогресивна България“, носи международен опит, владее няколко езика и има капацитет за тежък политически дебат. Недостатъкът е, че подобна двойка ще бъде прочетена като продължение на сегашната власт на Румен Радев и трудно ще претендира за истински надпартиен характер. Христов консолидира вече налична подкрепа, но въпросът е колко нови избиратели би донесъл.

В медийните спекулации се появи и Крум Зарков. Самият председател на БСП още на 1 август заяви, че хипотезата той да бъде вицепрезидент не е обсъждана, а поведението на партията през последните седмици по-скоро потвърждава тази дистанция. Зарков би донесъл юридическа подготовка, политическа енергия и по-млад профил, но цената ще бъде видимото партийно затваряне на двойката. Ако президентът е подкрепен от БСП, а председателят на БСП стане негово вице, инициативният комитет би останал повече формула на издигане, отколкото знак за разширяване на политическата основа.

Затова особено внимание заслужава друга информация че Йотова проучва хора от академичните среди, университетски преподаватели и утвърдени учени от БАН. Подобна посока е политически разбираема. Академичен кандидат би стоял на достатъчна дистанция от партийните централи, би създал усещане за компетентност и би позволил на Йотова да говори към образованието, науката, културата и професионалните общности, където партийната идентичност е по-слаба. Тя самата поддържа дългогодишни отношения с БАН, а през юни беше удостоена от Академията със званието „Доктор хонорис кауза“.

Ако академичната линия се окаже вярна, едно от първите имена, които логично попадат в полезрението, е председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева. Тя е първата жена начело на Академията в нейната над 150-годишна история, учен в областта на електрохимията и водородните технологии, бивш директор на Института по електрохимия и енергийни системи и ръководител на десетки научни проекти. Именно по предложение на Славчева Управителният съвет на БАН единодушно реши да удостои Йотова с почетното звание през юни, което показва установени отношения между двете институционални фигури. Към момента няма надеждно публично потвърждение, че Славчева е получила предложение, но като профил тя отговаря почти буквално на информацията, че се търси авторитет от БАН.

Името на проф. Миглена Темелкова също влиза естествено в подобен разговор. Тя е ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи и през март беше преизбрана за втори мандат начело на Съвета на ректорите, което ѝ осигурява пряк достъп до цялата система на висшето образование. Около ръководството на Съвета обаче през юни се появи сериозно напрежение – представители на 15 висши училища напуснаха заседание, а впоследствие 32 ректори се събраха извънредно и поставиха въпроси за представителството и устройството на организацията. За президентска кампания това е съществен недостатък, защото човек, който трябва да символизира академичен консенсус, не бива да влиза в нея с незавършен спор в собствената си професионална общност.

Проф. Атанас Семов е друг профил, който на теория би дал огромна тежест на двойката. Той е конституционен съдия, професор по европейско право и човек с дългогодишна академична и публична биография. При него Йотова би получила силен юридически партньор, способен да говори за Конституцията, европейското право и институционалния баланс на съвсем различно равнище от стандартния партийно-политически дебат. Именно действащият му статут на конституционен съдия обаче прави подобен сценарий значително по-труден и към момента няма публични данни за разговори с него.

Акад. Юлиан Ревалски също е сред фигурите, които отговарят на търсения академичен модел. Математик с международно признание, той ръководеше БАН два последователни мандата между 2016 и 2024 г., а това лято Министерският съвет предложи да бъде удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за заслугите му към науката, образованието и обществения живот. Ревалски би внесъл спокойствие, престиж и почти пълна липса на партийна конфликтност. Неговият проблем е друг – високият академичен авторитет не се превръща автоматично в електорална разпознаваемост и една президентска кампания изисква силно публично присъствие всеки ден.

Сред по-далечните варианти стои и дипломатът Снежана Йовева-Димитрова. Тя има богат профил в културната дипломация и темите за българите зад граница, които са особено близки до работата на Йотова още от двата ѝ мандата като вицепрезидент. От февруари 2026 г. Йовева-Димитрова е посланик на България в Словакия, което прави евентуалното ѝ изтегляне само няколко месеца след назначението политически по-трудно за обяснение.