Диана Русинова призова политиците да спрат с политиканстването след трагедията на АМ „Тракия“

Председателят на Европейския център за транспортни политики Диана Русинова призова политиците да спрат с взаимните обвинения след тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“, при която загинаха 11 души, а над 40 бяха приети в болница. В публикация във Facebook тя посочи няколко проекта за пътна безопасност, които според нея не са били реализирани, и определи като цинично оправданието с недостига на публични средства.

Русинова отправи критиките си с думите: „Спрете да политиканствате, безобразни и нагли сте!“. Според нея вместо да поемат отговорност и да търсят решения, политическите сили прехвърлят вината една на друга.

Три проекта, които според Русинова не са осъществени

Сред примерите, които тя посочва, е договор от 23 март 2020 г. за разработване и внедряване на интелигентна транспортна система в обхвата на АМ „Тракия“. Договорът е прекратен през 2022 г. Русинова свързва темата с трагедията на магистралата, но посочените данни сами по себе си не установяват дали и как нереализираният проект е повлиял на конкретната катастрофа.

Тя припомня и проект от 2021 г. за повишаване на безопасността при лоши атмосферни условия в участък от АМ „Хемус“, който по думите ѝ също не е бил осъществен. Като трети пример Русинова посочва решение на Агенция „Пътна инфраструктура“ от 5 февруари 2025 г. за поставяне на хоризонтална маркировка за мъгла на АМ „Струма“. Според нея и тази инициатива не е довела до реални действия.

Трите примера се отнасят до различни магистрали и мерки, но имат обща тема: превръщането на планирани или договорени решения в реално изпълнени подобрения на пътя. Маркировката за мъгла е свързана с ориентацията на водачите при ограничена видимост, докато интелигентната транспортна система е отделен проект. Наличните данни не дават подробности за техническия обхват на системата или за причините за прекратяването на договора.

Критика към управлението на пътната безопасност

Русинова определя оправданието с липсата на публични средства като цинично на фона на загиналите и пострадалите. В заключението си тя критикува управлявалите страната през последните години и заявява, че резултатите в пътната безопасност остават незадоволителни независимо от политическите промени.

Същественото в поставения от нея въпрос е не само кой е отговорен за отделен проект, а дали мерките, обявени за повишаване на безопасността, стигат до изпълнение. За да се оцени ефектът им, са важни конкретни отговори: защо проектите са спрели, какво е свършено по тях и има ли алтернативни мерки. Критиката на Русинова насочва вниманието към тези въпроси, но не дава сама по себе си обяснение за причините за катастрофата на АМ „Тракия“.