Завоят в Бюджет 2027 е твърде плавен, смята Георги Ангелов

Бюджетът за 2027 г. прави недостатъчно рязък завой към ограничаване на дефицита, докато публичните финанси се приближават към сериозен риск. Това заяви икономистът Георги Ангелов в предаването „Тази неделя“, като предупреди, че през 2026 г. дефицитът може да достигне близо 6% от брутния вътрешен продукт.

Ангелов описа бюджета като „камион без шофьор“, който трябва да смени посоката си, преди да стигне до пропастта. Според него е по-разумно да се предприеме по-рязка корекция, отколкото да се отлага заради неудобствата от промяната.

Дефицитът през 2026 г. поставя висока летва

По оценката на Ангелов дефицит от почти 6% от БВП би бил най-големият за последните 30 години. Икономистът свърза подобен резултат с натиск за по-висока инфлация и увеличение на държавния дълг. Той предупреди, че натрупването на финансови рискове може да създаде „балон“, чието спукване би имало тежки последици.

На този фон проектът за 2027 г. може да изглежда като подобрение спрямо очакваното за предходната година. Това обаче не означава непременно, че бюджетът е устойчив: Ангелов посочи, че и в исторически план дефицитът за 2027 г. би останал сред най-високите за три десетилетия.

Така оценката за новия бюджет зависи не само от това дали показателите се подобряват спрямо 2026 г., а и от това колко бързо се свива дефицитът и дали заложените мерки могат да се запазят във времето. Това е съществената разлика между временно облекчение и трайна промяна в публичните финанси.

Спорът за еднократните мерки и пенсионния стълб

Икономистът Адриан Николов постави под въпрос устойчивостта на част от мерките за ограничаване на дефицита, тъй като според него някои от тях са еднократни. Като пример той посочи данъка върху свръхпечалбата, който, по думите му, засяга широк кръг компании и вече среща сериозна съпротива от бизнеса.

Николов посочи и неясноти около промяна, свързана с втория пенсионен стълб. Не е ясно дали тя би била временна — за една или две години, след което да се възстанови досегашният механизъм — или би останала постоянна. Според него при временен вариант работещите биха могли да пропуснат натрупването на няколко хиляди евро спестявания за период от две-три години.

Това е оценка за възможен ефект, а не потвърждение как точно ще бъде приложена мярката. Николов допълни, че дори подобен подход да осигури частична подкрепа за бюджета, според него той няма да покрие недостига от няколко милиарда в държавното обществено осигуряване.

Процедурата и европейското финансиране остават риск

Николов заяви, че бюджетът за 2027 г. не е бил представен до края на октомври, и определи това като неспазване на процедурата. Той смята, че използването на временни решения продължава въпреки предишните обещания за трайно подобряване на публичните финанси. По думите му България може да остане в процедура за прекомерен дефицит до 2029 г.

Ангелов предупреди, че евентуално задълбочаване на проблема може да постави под риск европейското финансиране. Той изтъкна, че България е сред големите получатели на средства от ЕС, и изрази надежда обявените мерки да са предварително съгласувани с Европейската комисия.

Ключовите въпроси занапред са дали мерките ще намаляват дефицита трайно, какъв ще бъде окончателният им ефект върху пенсионните спестявания и дали бюджетната рамка ще бъде съгласувана с европейските изисквания. Отговорите ще покажат дали плавната корекция е достатъчна, или рискът, за който предупреждават икономистите, ще остане.