Защо никой не вярва на разкритията за убийството на Виктория Маринова

Вече нищо не може да стане без натиск върху управляващите.

Сигурност и спокойствие може да се обезпечи само с помощта на грамотни криминалисти, разследващи и оперативни работници, развиващи информационни мрежи.

Новата година започна с петорно убийство… Дано не завърши така!

Последните дни например минаха под знака на тежко престъпление. Изнасилване и убийство на млада жена, харесвана и ценена от всички, човек без неприятели и вражди. За момента убийството като че изглежда разкрито, след като за работа бе отделен изключителен ресурс от средства и специалисти. Съществуват обаче обстоятелства, които се нуждаят от допълнително разследване и уточнение, пише вестник Сега.

Въпреки наличието на съвпадения между ДНК следите от местопрестъплението и тези от вещите на заподозрения, въпреки показанията на близките му, сред хората продължават да витаят съмнение и неверие, че това е истинският извършител. Няколко подобни престъпления, при които имаше неточности и недоглеждания, опити да бъдат арестувани първите попаднали скитници – като при убийството в Борисовата градина, непрофесионално обработване на местопрестъплението – като при убитата във Велико Търново Вероника Здравкова, не спомагат за доверие в разследването.

Странното съвпадение, че точно убитата ръководи телевизионно предаване, поставящо си за цел да разкрива корупция и злоупотреба с еврофондове, придава привкус на заговор на случая и създава у част от хората убеждението, че ще има опити за прикриване. Това съвпадение и убеждението, че в страната нищо не може да стане, ако не се упражни натиск върху управляващите, доведе до публично споделени подозрения и желание за непрекъснат обществен контрол върху случая. Нещо повече – близки на убитата започнаха собствено разследване, а мешерето оказа помощ на разследващите, съобщавайки информация за вероятния извършител.

Проведе се и национално съвещание на МВР с участието на министър-председателя, зам. министър-председателя и министър на отбраната, зам. министър-председателя по еврофондовете, министъра на вътрешните работи, главния прокурор, шефа на ДАНС. Традицията националните съвещания да са с целия ръководен състав на МВР явно е счетена за немодерна, неефективна или прекалено публична.

Това е избегнато, както се вижда, на няколко снимки от събитието – в залата са около двадесетина висши служители на министерството. Журналистите – повече от участниците!

Обикновено националните съвещания са тематични, но този път като че смисълът бе представянето на новия министър на вътрешните работи, до миналата седмица – главен секретар на МВР. За това е поканена и тежката артилерия в лицето на премиера и двама вицепремиери. Този знатен консилиум трябва да убеди служителите на министерството, а и данъкоплатците, че няма нищо чудно и необикновено в трансформирането за един ден на висшия професионален ръководител на министерството в първо политическо лице в същото министерство на мястото на поелия политическа отговорност за професионални проблеми министър. Но очевидно още е популярна идеята за поемане на вината с мезе! Всъщност магически бързата промяна говори за реполитизирана система, която с лекота може да излъчи политически лица от професионалната среда – нещо за което вече десетина години се говори, но официално се неглижира.

Важни акценти на съвещанието придава изказването на главния прокурор. Според г-н Цацаров не е нужен научен институт по криминалистика, а централна криминологична лаборатория с подразделения по места! Спорно съждение, защото светът отдавна се е научил да превръща науката в производителна сила и би трябвало да сме в крак със съвременността. Публична тайна е, че Институтът по криминалистика отдавна е във фактически фалит, с мъка обработва материалите за експертиза, няма средства за иновации и за десетина години от 4-тото престижно място в Европа се премества все по-ниско – към опашката на европейската криминалистика.

Отново според главния прокурор стопанската полиция не си гледа работата и трябва да си вземе бележка – особено когато става дума за корупция. Според мен става дума или за обикновено бездействие, или по места се опъва чадър над определени престъпления. Всеизвестна е ситуацията с джебчиите във Варна и София. Всички ги знаят кои са, а те не крият заможността си. Многократно са правени журналистически разследвания, при които стопанска полиция, вместо да оказва съдействие, обяснява на журналистите, че не им е работа да се бъркат. Джебчийките пък открито се подиграват с репортерите и им заявяват, че са си платили и нищо не могат да им направят.

Друг акцент от г-н Цацаров: Вместо полиция са нужни жандармерийски участъци в малките населени места. Това може да окаже влияние за спад на престъпността на отделно място и за малко, но не може да има проактивен ефект и да обезпечи трайна сигурност. Ако трябва да бъдем обективни, такъв подход беше опитан по време на правителството на Орешарски – там, където присъстваха специални полицейски сили, цареше спокойствие. В замяна на това

в съседните селища се извършваха нагли набези

Сигурност и спокойствие може да се обезпечи само с помощта на грамотни криминалисти, разследващи и оперативни работници, развиващи и ръководещи информационни мрежи – изкуство, което отдавна не е на мода в МВР, но без което никъде по света не могат да държат престъпността в приемливи граници.

Министър-председателят, след като изрази увереност в разкриването на тежкото престъпление, сподели мечтата си за криминалистични лаборатории като в американските филми и дори обяви, че е готов да даде 5-10 милиона за това. Тези, които са наясно с изграждането и оборудването на съвременна криминалистическа лаборатория, знаят, че това струва около 25 млн. евро. Изградената през 2012 г. криминалистична лаборатория в гр. Денвър е струвала малко над 28 млн. долара без набора от консумативи. Тоест ако реално съществува загриженост за криминалистиката и разкриването на престъпления, необходимата сума е около 50 млн. лв.

След изглеждащото разкрито убийство оптимизъм завладя част от политическия елит. Разкриваемостта била над 90%, престъпленията намалели в пъти. Хората вярвали на МВР и полицията, но трябвало да се говори повече за успехите – според бившия министър на вътрешните работи.

Това прилича на зле скалъпена шега, ако не беше изговорено с наивна непосредственост и вяра в казаното.

Чудно защо тогава прокуратурата обяви, че престъпленията през 2017 г. са повече спрямо 2016 г., а разкриваемостта им намалява. Ето част от констатациите на прокуратурата в докладите за дейността й през двете години. През 2017 г. разкриваемостта на престъпленията е 43.7% – с 3.9% по-малко спрямо 2016 г. През изминалата година са разкрити 46 650 престъпления, а през 2016 г. – 49 460. За година броят на престъпленията е нараснал с 2.8%, като са регистрирани общо 106 659, докато през 2016 г. те са били 103 773.

Забележете, става дума само за регистрираната престъпност!

Как изглежда статуквото за обикновения човек?

Всекидневни престъпления срещу собствеността. Увеличаващи се битови престъпления, от които поне половината не се регистрират. Тесен кръг от много богати хора, печелещи всички търгове, фалиране на ограничения брой средни и малки фирми. Лошо управление на службите за обществен ред и сигурност, което довежда служителите до безразличие и демотивация. Управленски назначения с връзки или по политически причини. Некачествен продукт „Гражданска сигурност“.