Изкуственият интелект може да предлага решения, но професионалната преценка и отговорността трябва да останат у човека

Изкуственият интелект може да предлага решения, но професионалната преценка и отговорността трябва да останат у човека. Това заяви областният управител на Русе проф. Любомир Владимиров на Есенната национална конференция на българската адвокатура, посветена на употребата на ИИ в правната професия.

Форумът се проведе в Русе на 31 октомври и събра над 150 адвокати от страната. Сред темите бяха рисковете от автоматизираните системи и възможните правила за използването им от адвокатите.

Правото трябва да задава границите

Владимиров подчерта, че технологичният напредък не бива да води до безкритично приспособяване на правото към възможностите на компютърните системи. Според него посоката трябва да е обратната: използването на новите технологии да се подчинява на правните принципи.

Алгоритъмът може да предложи вариант за действие, но границите на това предложение следва да бъдат определени от правото, а изборът и отговорността за него да останат човешки. Областният управител посочи, че това е важно за доверието в институциите, прозрачността и равенството пред закона.

Този акцент е особено съществен за адвокатската работа, при която автоматизиран инструмент може да подпомогне обработването на информация, но не премахва нуждата от професионална преценка. Това е извод от поставената на форума тема, а не обявяване на ново правило: участниците обсъждали възможни насоки и промени, а не съобщили за вече приет режим.

Рисковете включват грешки и фалшиво съдържание

Конференцията беше организирана от Висшия адвокатски съвет със съдействието на Русенската адвокатска колегия. Откри я председателят на съвета адв. Стефан Марчев. Сред гостите бяха кметът на Русе Пенчо Милков, проф. Владимиров, председателят на Общинския съвет акад. Христо Белоев, председателят на Окръжния съд Николинка Чокоева, окръжният прокурор Радослав Градев и зам.-деканът на Юридическия факултет на Русенския университет доц. д-р Зорница Йорданова.

В първия дискусионен панел експерти разгледаха как работи ИИ, какви възможности предлага и какви опасности носи употребата му. Сред посочените проблеми бяха разпространението на дезинформация, неточните отговори, създаването на фалшиво съдържание, включително дийпфейкове, и заплахите за киберсигурността.

Обсъждат етични правила и практическо ръководство

Във втората част адвокатите обсъдиха доколко могат да разчитат на автоматизирани системи и дали рисковете трябва да се ограничават със законодателни промени, с по-добра технологична подготовка или с комбинация от двете. Представени бяха предложения за допълване на Етичния кодекс на адвоката и за изработване на практическо ръководство.

Подобни насоки биха могли да уредят безопасната употреба на ИИ, без да се застрашават адвокатската тайна и професионалните принципи. Повечето участници подкрепили съчетание от умерена регулация и практически указания, както и продължаващо обучение за адвокатите.

Ключовият въпрос остава как тези предложения ще бъдат превърнати в приложими правила. От обсъждането е ясно, че технологичната грамотност се разглежда като необходима част от професионалната подготовка, но не и като заместител на човешката отговорност.