За България
Кибершпионаж е следил администрацията близо пет години
Български институции са били подложени на кибершпионаж в продължение на близо пет години, като атакуващите са поддържали достъп до техни системи и вероятно са събрали около 130 000 гигабайта данни. Случаят не прилича на атака за блокиране на услуги или искане на откуп: според киберексперта Явор Колев целта е била продължително събиране на информация.
Проникването е останало незабелязано години
Първоначалният достъп вероятно е бил осигурен чрез компрометирани потребителски профили, служебни акаунти или уязвимости в системите. След това нападателите са се придвижвали между различни мрежи и са използвали легитимни административни инструменти. Такива действия могат да затруднят разпознаването на злонамерената активност, защото тя се смесва с обичайни операции в системите.
Продължителността на проникването поставя въпроси за това как се наблюдават мрежите на институциите, как се управляват потребителските права и колко бързо се установяват необичайни действия. Това е редакционен извод от описания начин на проникване: при достъп, запазен с години, проблемът не се изчерпва с първоначалната уязвимост, а включва и способността на системите да откриват и ограничават присъствието на нападател.
Не е установено каква информация е достигнала до хакерите
Около 130 000 гигабайта са значителен обем данни, но самото число не показва какво точно е било събрано, от кои институции и дали цялата информация е била чувствителна. Колев определя евентуалното изтичане като сериозен риск за работата на държавните структури и предупреждава, че подобни данни могат да бъдат използвани за узнаване на държавни тайни.
Засега не е ясно дали атакуващите са имали достъп до класифицирани мрежи и документи с гриф за сигурност. Не е изяснено и дали са достигнали до кореспонденция с партньорски служби от Европейския съюз и НАТО. Това са ключови въпроси за оценката на мащаба на случая, но наличните данни не позволяват да се заключи, че подобна информация със сигурност е била открадната.
По обявената до момента информация няма данни за изтичане на лични данни на граждани. Колев посочва, че при операции от този тип обичайният интерес е към чувствителни държавни документи и информация, а не към лични данни, използвани за изнудване. Това обаче не заменя проверката на конкретните файлове и системи, до които е имало достъп.
Прекратеният достъп не означава, че рискът е отстранен
Предстоят анализ на достигнатата информация и разследване на произхода и характера на проникването. Според Колев проверката трябва да бъде извършена съвместно с партньорски служби, за да се установи кой стои зад атаката и дали тя е била подкрепяна от държава. Към момента няма публично посочен извършител.
Експертът предупреждава, че прекратяването на достъпа не изключва възможността той да бъде възстановен. Затова съществената следваща стъпка е да бъдат открити и отстранени всички уязвимости в засегнатите системи, а не само да бъде затворен вече установеният канал за проникване. Оценката на риска ще зависи и от това дали разследващите ще установят обхвата на достъпа, вида на събраните данни и евентуалните начини за повторно проникване.
-
За Българияпреди 2 дниСпец полицаи нахлуха в офиса на един от най-големите дилъри на злато в София
-
Водещи новинипреди 2 дниПолицаят Емил, след като помел Милена: „Аз нищо не съм направил! Аз нищо не съм направил!“
-
Водещи новинипреди 2 дниКристалина Стефанова призова да спрат пожеланията за смърт към Феодор след катастрофата във Варна
-
За Българияпреди 3 дниТова ли е причината за убийството в метрото: Следите водят към имоти за милиони
-
За Българияпреди 2 дниЕксплозия взриви жилищна сграда в центъра на Пловдив
-
Водещи новинипреди 3 дниБТВ показа клипове с полицая от Драгоман час преди да прегази Милена
-
За Българияпреди 3 дниЖена е с опасност за живота, а три деца са в болница след тежка катастрофа
-
Любопитнопреди 2 дниНапрежение в попфолка: Бившата и настоящата изгора на Меди влязоха в остър задочен сблъсък
