За България
Милошев: Културата е държавна задача, а не бизнес
Проектобюджетът за култура през 2027 г. предвижда 307 млн. евро – с 38 млн. евро повече спрямо 2026 г., или ръст от 14,1%. Министърът на културата Евтим Милошев определи финансирането на сектора като държавна задача, а не като бизнес начинание, и настоя, че по-високите средства трябва да бъдат съпроводени с по-добър контрол и ясна посока.
Сумата е заложена в проекта за държавния бюджет, одобрен от Министерския съвет. Предстои законопроектът да бъде разгледан от Народното събрание, затова размерът на средствата все още е част от бюджетен проект, а не окончателно приет разход.
Ръстът не е достатъчен без ясни правила
В интервю за „Денят започва“ Милошев заяви, че финансирането на културата не следва да се оценява чрез пряка финансова възвръщаемост. Според него значението на сектора е във въздействието му върху обществото. Министърът определи предвидените 307 млн. евро като най-големия бюджет в историята на Министерството на културата.
Той подчерта, че увеличението не е просто индексиране на разходите, а част от подход към управлението на културния сектор. По думите му ръстът на средствата за култура надхвърля този на икономиката и е резултат от политиката на кабинета.
Практическият ефект от по-големия бюджет ще зависи не само от общата сума, но и от начина, по който тя се разпределя. Самото увеличение не показва какви направления ще получат повече средства и по какви критерии ще се оценяват резултатите. Това са важни въпроси, които предстои да бъдат проследени при обсъждането на бюджета и управлението на сектора.
Министърът посочва проблеми при разпределението
Милошев заяви, че през последните шест месеца е установил непрозрачност и липса на ясна финансова логика в различни области, сред които сценичните изкуства, читалищата и музеите. Според него без отчетлива посока допълнителните средства няма непременно да доведат до подобрение.
Критиките му обхващат и Националния фонд „Култура“. Министърът твърди, че при разпределянето на негови средства е имало непрозрачност. По думите му част от финансираните проекти са били законосъобразни, но нецелесъобразни, като според него не са постигнали очаквания обществен ефект. Той не посочи конкретни прояви в изявлението, отразено в разговора.
Министърът каза още, че е поискал да се въведе мониторинг на проектите, но предложението е било възприето като административен натиск. Според него не може средствата да се разпределят децентрализирано, а отговорността за разходването им впоследствие да се търси централизирано от Министерството на културата.
Контролът остава ключовият въпрос
Тук е основното предизвикателство пред заявения по-голям бюджет: да има достатъчно прозрачни критерии за подкрепа и проследимост на резултатите, без контролът да се превръща в пречка за самостоятелността на културните организации. Това е редакционен извод от позицията на министъра, а не вече обявен механизъм.
Засега не са посочени конкретните правила за мониторинг, нито как ще се измерва общественият ефект от финансираните дейности. Следващите важни стъпки са парламентарното разглеждане на бюджетния проект и изясняването на начина, по който допълнителните средства ще бъдат разпределяни и контролирани.
-
За Българияпреди 3 дниСпец полицаи нахлуха в офиса на един от най-големите дилъри на злато в София
-
Водещи новинипреди 3 дниПолицаят Емил, след като помел Милена: „Аз нищо не съм направил! Аз нищо не съм направил!“
-
Водещи новинипреди 2 дниКристалина Стефанова призова да спрат пожеланията за смърт към Феодор след катастрофата във Варна
-
За Българияпреди 2 дниЕксплозия взриви жилищна сграда в центъра на Пловдив
-
Любопитнопреди 3 дниНапрежение в попфолка: Бившата и настоящата изгора на Меди влязоха в остър задочен сблъсък
-
За Българияпреди 3 дниМинистър Ефремова зарадва 500 000 души, ще получат по 50 евро
-
За Българияпреди 2 дниМега акция за над 10 милиона Евро! ГДБОП и полицията удариха престъпна мрежа, задържани са над 10 души
-
За Българияпреди 3 дниНенчо Балабанов: Почивай в мир, Приятелю!
