Костадинов: Йотова ли е човекът на Сорос в президентството? Съдейки по доклад, изготвен по поръчка на „Отворено общество“, отговорът е категорично да

Кадър Ютуб

Лидерът на Възраждане Костадин Костадинов предприе тежка атака срещу Илияна Йотова

Ето какво пише той във Фейсбук:

Йотова ли е човекът на Сорос в президентството? Съдейки по доклад, изготвен по поръчка на „Отворено общество“, отговорът е категорично да.

Името на доклада е „Надеждни съюзници в Европейския парламент (2014 – 2019)

за Института за европейска политика „Отворено общество“

Цел – предоставяне на Европейския институт за политики „Отворено общество“ и на мрежата „Отворено общество“

информация за членовете на 8-ия Европейски парламент, които ще подкрепят ценностите на „Отворено общество“

през законодателния период 2014 – 2019 г.

Тя обхваща 11 комисии и 26 делегации, както и най-висшите органи за вземане на решения в Европейския парламент: 226 членове на ЕП, които са доказани и сигурни съюзници на „Отворено общество“.

Наличието на даден член на ЕП в тази карта показва, че той ще подкрепи дейността на „Отворено общество“. Към тях трябва да се подхожда с отворено съзнание: макар че най-вероятно ще искат да работят по области, към които вече проявяват интерес, те биха могли да приветстват и запознаването с нови въпроси.

Освен обсъждането на отделни теми, „Отворено общество“ трябва да се стреми да изгради трайни и надеждни взаимоотношения с тези европейски законодатели.

Раздел Б. Органи на Европейския парламент изброява официалните органи на Европейския парламент, техните сфери на компетентност и потенциалните съюзници на „Отворено общество“, участващи в тяхната работа. Той също така включва имената на политическите съветници*, които подпомагат евродепутатите в комисиите, въпреки че те могат да се променят по време на законодателния мандат и е възможно самите те да не са съюзници на „Отворено общество“.

Раздел В. „Членове“ съдържа индивидуалните профили на 226 членове. Те предоставят информация за парламентарната принадлежност на членовете (страна, политическа група, характер на мандата им, както и комисиите им делегациите, към които принадлежат); тяхната биография (професионален опит, парламентарни интереси) и връзки с тях.

Обърнете внимание на две неща:

1. Името на Йотова е до това на Андрей Ковачев от ГЕРБ. Неслучайно в нейния инициативен комитет има изявени членове на ГЕРБ като Вежди Рашидов и Емил Радев (действащ евродепутат от ГЕРБ).

2. Само 2 години след излизането на този доклад Йотова е номинирана и избрана за вицепрезидент.

Нещата са ясни. Изборът също – или Сорос, или България.

Днес в официалната страница на Възраждане ще бъде публикуван целият доклад в оригинал на английски език

Джордж Сорос е унгарско-американски милиардер, инвеститор и филантроп, известен основно със своята благотворителна дейност чрез мрежата от организации „Отворено общество“ (Open Society Foundations).

Той натрупва огромното си състояние като хедж фонд мениджър, като най-известната му инвестиция е през 1992 г., когато залага срещу британската лира („Черната сряда“), печелейки над 1 милиард долара за един ден и спечелвайки си прозвището „мъжът, който срути Английската банка“.

Чрез фондациите си Сорос е инвестирал десетки милиарди долари за подкрепа на демократични реформи, образование, човешки права и гражданско общество, особено в Източна Европа и постсъветското пространство след падането на комунизма.

В същото време той е една от най-поляризиращите фигури в съвременната политика. Заради мащабното финансиране на либерални каузи, политически партии и неправителствени организации, Сорос често е мишена на конспиративни теории, остри критики от консервативни политици по целия свят и националистически движения, които го обвиняват в намеса във вътрешните работи на суверенни държави.

Личното състояние на Джордж Сорос се оценява на около 7.2 – 7.5 милиарда долара.

Макар в миналото (например през 2011 г.) той да е бил сред десетте най-богати хора в света с над 22 милиарда долара, впоследствие състоянието му намалява значително, тъй като прехвърля над 32 милиарда долара от активите си към мрежата от фондации „Отворено общество“ за благотворителна и обществена дейност. Поради тези мащабни дарения той е сочен от издания като Forbes за един от най-щедрите филантропи в съвременната история.

Основеният конфликт около Джордж Сорос и омразата към него от страна на редица политици, особено от националистически, консервативни и популистки кръгове, се дължи на няколко ключови фактора:

Мащабно политическо и идеологическо влияние: Чрез мрежата си от фондации „Отворено общество“ той финансира хиляди неправителствени организации (НПО), медии, правозащитни инициативи и академични програми по целия свят. Критиците му твърдят, че това е форма на намеса във вътрешните работи на суверенни държави и опит за налагане на либерален обществен модел без демократичен мандат.

Подкрепа за либерални каузи: Сорос открито поддържа политики, свързани с отворени граници, права на малцинствата, интеграция на бежанци, либерализиране на законите за наркотиците и прогресивни социални каузи. Това го прави естествен дразнител за консервативните политици, които залагат на националния суверенитет, традиционните ценности и строгия контрол върху миграцията.

Удобна мишена за политически наративи:

В много страни политиците използват образа му като универсален символ или изкупителна жертва („бушон“), с който да обяснят вътрешни проблеми, протести или несъгласие с правителствените политики, като често го обвиняват в конспирации за манипулиране на избори и правителства.

Антисемитски и конспиративни елементи: Тъй като Сорос е от еврейски произход, емигрант от Унгария и милиардер, неговият образ често се преплита с класически конспиративни теории за „тайни елити“, които управляват света зад кадър. Много анализатори отбелязват, че критиките срещу него понякога надхвърлят нормалния политически дебат и приемат ксенофобски и антисемитски оттенък.