Маргарита: Мъжът ми отсече двете ми ръце, а хората се дразнят, че имам сили да се

Чудовищна история от Подмосковието все още отеква в съзнанието на хората, но се оказва, че понякога хората са не само изключително злобни, но и завистливи. “Аз нямам две ръце, преживях нещо, което никой не може да си представи, а сега, година по-късно хората ми се дразнят, защото намерих в себе си сили да продължа напред и всеки ден намирам десетки причини да се усимхвам искрено”, коментира Маргарита Грачева.

Младата жена е инвалид от миналата година, когато собствения й съпруг я завлякъл в гората, отсякъл двете й ръце, гаврил се с нея в продължение на час и половина, а след това отвел жена си в болницата, а самият той се предал на полицията. И тук не става въпрос за внезапен изблик на нечовешка агресия, а за подробно планирано престъпление. Димитрий предварително обмислил какво и как да направи, купил си брадва и направил  проучване колко време човек с подобни травми може да запази съзнание преди да припадне и дори да възприема това, което му се говори, пише ria.ru.

Въпреки нечовешките мъки Маргарита оцеляла. Едната длан й била пришита обратно от лекарите, а другата се наложило да заменят с протеза.

Кошмарът се разиграл на 11 декември 2017 година в Подмосковието. Със спасяването на ръцете на Маргарита се заели московски хирурзи. По думите на техни колеги, екипът буквално е извършил медицинско чудо, тъй като дланите на Маргарита били намерени в гората. Съпругът й макар да я е транспортирал до болница, не намерил за нужно да даде шанс на жена си и захвърлил ръцете й на местопрестъплението. Операцията продължила девет часа, а лекарите по-късно коментирали, че са успели да възстановят едната й длан буквално от “нищото”. Втората длан представлява биопротеза, която се управлявав от мозъчни импулси. За закупуването й са били събирани пари чрез благотворителна кампания.

“Бившият ми мъж и до ден днешен не се смята за виновен”, коментира Маргарита.

Въпреки че преди почти година хиляди хора се отзовават и помагат на младата жена да събере пари за протеза, и до днес тя среща много недоброжелатели, които я сочат с пръст и се опитват да й внушат вина – че сама си е виновна за случилото се, че тя е предизвикала по някакъв начин гнева на съпруга си, че си е виновна, защото му е вярвала сляпо, дори че е виновна за това, че се е качила в колата в онзи кошмарен ден.

“Всички тези обвинения са лъжа! Никога не съм си и помисляла, че моят съпруг би ми причинил такова нещо, че е способен на подобно зверство. Ние бяхме нормално семейство, но всичко се промени, когато прекратих майчинството си и се върнах на работа”, разказва Маргарита.

“Няколко години след началото на връзката ни, ние просто съжителствахме. Ходихме на работа, връщахме се, вечеряхме и лягахме да спим. Опитах да върна огъня в отношенията ни, но неуспешно. През есента реших, че може би е време за развод. И все пак ми стана жал – деца без баща да отраснат не е редно”, разказва Маргарита.

Жената споделила мислите си с Димитрий и от този момент нататък животът й се превърнал в кошмар. Той й скрил документите за самоличност, всеки ден правел скандали, следил я навсякъде. “Ядосваше се от всяко нещо и беше решил, че му изневерявам. Всичко ми взе – шампоаните, кремовете за лице. Съмняваше се, че правя нещо нередно, само защото отивам на маникюр. Но най-много се вбеси, когато се върнах на работа. Мнозина мислят, че Димитрий е бил насилник от самото начало, че редовно ме е малтретирал, но това не е истина”, коментира жената.

Гневът на съпруга стихнал и той дори се изнесъл на квартира. Тъй като взел със себе си и семейната кола, често се случвало да води децата на детска градина или да услужва на Маргарита. В един от тези дни, когато двамата имали уговорка, на 10 ноември Димитрий качил жена си в колата, завел я в гората и я заплашил с нож.

На следващия ден тя подала сигнал в полицията, но единственото, което срещнала, било равнодушие. Тъй като не последвали никакви санкции, мъжът на жената повярвал, че наистина може да прави каквото си иска.

По същата схема се стигнало и до фаталния 11 декември. Жената си събрала багажа и смятала да замине с децата на гости в съседен град. Мъжът се ангажирал да й помогне с превоза. Именно така Маргарита се озовала в гората с две отсечени ръце. “Това, което той ми причини, му достави огромно удоволствие. Той не беше на себе си. Докато ме караше към болницата през цялото време крещеше “Какъв невероятен адреналин!”, спомяна си жената. “Най-лошото беше, че през цялото време бях в съзнание и разбирах какво ми се случва”, допълва тя.

Днес не й е лесно, преживяното още горчи. Но днес й тежи още нещо – шушукането на хората. “Хората извръщат глава, когато видят протезата. Понякога идват при мен, за да я видят отблизо. В тези моменти се чувствам като някакъв пришълец. Понакога научавам, че говорят лоши неща зад гърба ми. Че няпример някой ме е срещнал в магазина и аз видиш ли ти, съм се била усмихвала! Хората се дразнят от това, че мога да се усмихвам. Че се усмихвам, въпреки преживяното, въпреки, че съм инвалид”, коментира Маргарита.

Превод “Петел”