Мария Бакалова ОЦЕЛЯ в зверска катастрофа СНИМКИ

Късометражният филм „Това, което остава“ на режисьора Димитрис Георгиев с участието на известни наши актьори тези дни звучи особено актуално заради темата за войната по пътищата и смъртта на малката Сияна, която потресе и вдигна накрак цяла България.

Лентата имаше премиера на „София филм фест“, а на 8 май ще бъде прожектирана и в кино „Одеон“, след това и в други салони. Историята е по действителен случай.

Ян Лозев и режисьорът Димитрис Георгиев – вдясно Снимка: Личен архив

Мария Бакалова в кадър от филма с Ян Лозев Снимка: Личен архив

„Бях на 10 години, когато баща ми почина пред очите ми в катастрофа. Знам какво е семейството да се опита да продължи напред“, разказа Георгиев пред „България Днес“. Тогава водачът на колата, в която се возят с баща му, се оказва дрогиран и се блъскат в тир.

Захари Бахаров се съгласил да участва в проекта още преди 4 години Снимка: Личен архив

Трагичната случка режисьорът претворява според правилата на седмото изкуство сега, след години, когато не е толкова емоционален и може да бъде обективен. Когато се случва фаталният удар, звучи песента „I Want It That Way“ на „Бекстрийт бойс“, която е лайтмотив и във филма. Когато се случва катастрофата с Димитрис, той е само с баща си, без друг роднина в автомобила, и помни фрагменти от случая, например как идват близки и го прибират.

Героят от филма губи сестра си – в ролята Елена Телбис, която се вози с персонажа на Бакалова. Те нямат вина за катастрофата, но оцелява само Мария. Тя е тази, която разказва на останалите какво се е случило.

Мария и Димитрис са състуденти от НАТФИЗ и от години искат да разкажат тази история като първа, по-малка стъпка, към по-големи проекти в тандем.

Темата за корупцията, за безнаказаност, беззаконие е част от художествената измислица в случая. А героят на Захари Бахаров деликатно намеква за тази неработеща машина, от която сам е част.

Под повърхността на личната драма се крие портрет на съвременна България – страна, в която институциите често говорят със забавено ехо, а болката се превръща в сянка по стените на домовете.

Според младия режисьор промяна би настъпила, ако хората променят мисленето си, уважават околните, уважават живота, проявяват емпатия, налагат си да са дисциплинирани на пътя. Както и в това да има ефективни, бързи, категорични присъди. Колкото е необходимо – толкова, докато човеците не изпитат страх и респект към закона и останалите.