Минаха почти два дни, откакто мъжът се върна от работа в чужбина. Майка му вече го чакаше на автогарата

-Серьоженка, синче, а аз как ще бъда? Как ме оставяш сама на стари години? А твоето момиче, Маша? Маша как е? Нали имахте такава любов? Свърши ли? — заломи отчаяно ръце Наталия Петровна.

-Ти не си чак толкова стара, мамо, ще се справиш без мен. А Маша? А защо й е нужен беден шофьор? Какво мога да й дам? Жалките си стотинки и стая в общежитието? Разделихме се с Машка още миналата седмица, скарахме се. Край, заминавам, вече купих билет…

-Ох, синче… — започна да нарежда Наталия Петровна, покривайки устата си с кърпа. — На кого ме оставяш? При кого ме оставяш? Как ще живея без теб…

…Избърса скъпернически сълза Наталия, въздъхна тежко, спомняйки си този разговор със сина си. Тогава Сергей замина, вече половин година го няма. Обажда се наистина, пита как е, дори изпрати пари два пъти. Казва, че се е уредил добре, всичко при него се нарежда.

Тя стана да сложи чайника на печката и погледът й случайно падна върху снимката в рамка, висяща на стената.

Внезапният звън на вратата я накара да трепне. Интересно кой ли може да бъде? Сигурно съседката Зоечка е решила да се отбие на гости, да си побъбрят за това-онова.

Така си мислеше Наталия Петровна, бързайки да отвори вратата. Отвори я и замръзна от изненада. На прага стоеше Маша с вързоп в ръцете… От неочакваността Наталия Петровна стоя мълчаливо около половин минута, без да покани гостенката да влезе. После се опомни.

-Ох, Маша… Ти какво правиш тук? Влизай… А това?.. — тя въпросително кимна към вързопа, пропускайки Маша в апартамента.

-Здравейте… Лельо Наташа, извинете ме, нямаше да дойда, ако не беше майка ми. Наистина… — тя изведнъж се разплака и сълзи закапаха върху белия вързоп. — Това е… Вашият внук — Ваня! Синът на Сергей! А майка ми ме изгони от къщи, каза да го нося в дом за сираци или където искам… Но да не се връщам с него. А аз нямам къде да отида… Къде да отида… — заплака още по-силно момичето.

-Маша, какво стоим така?! Влизай по-бързо, че бебето ще замръзне! Внук. Господи… Ванечка…Господи… — тя поведе Маша към стаята, хващайки ту сърцето си, ту главата си. Наталия никак не можеше да осмисли случващото се. Тя има внук и снаха! И това са удивителни новини. Преди десет минути беше нещастна, самотна жена, а сега е баба!

Тя взе детето от ръцете на Маша и го положи на леглото, леко отмятайки ъгълчето на одеялцето. Към нея гледаше умалено копие на сина й Сергей. Наталия Петровна тихичко изпъшка и закри лицето си с ръце, усещайки как сълзите напират в гърлото й…

-Зле ли ви е, лельо Наташа? Простете ми, наистина нямам къде да отида. Иначе нямаше да дойда… Може би да ви донеса вода, хапче? — разтревожи се Маша.

-Не, Маша, всичко е наред. Не трябва хапче. Колко много Ванечка прилича на малкия Серьожа. Просто е копие. А той знае ли?- тя внимателно погледна Маша.

-Не, лельо Наташа, ние се скарахме преди заминаването му. Той ме викаше да отида с него, а аз не тръгнах. Жал ми беше за майка ми. А след месец разбрах, че съм бременна. Звънях му, но той явно е сменил номера си. Не успях да се свържа с него… — наведе глава тя. — Сега дори в леденица да скоча… — отново се разрида Маша.

-Ти да не си посмяла дори да мислиш за това! Я виж ти — в леденица! А него на кого ще оставиш, а? Така. Значи ще живеете при мен и точка. На майка ти аз ще кажа, не се притеснявай, и утре ще донеса вещите ти. Всичко. Приключихме разговора.

Наталия започна да се суети, подреждайки стаята за Маша с бебето. След минута се хвана, че си тананика някаква весела песничка. Тъгата и мъката й сякаш с ръка ги бяха отнели.

Вечерта тя се обади на майката на Маша и проведе неприятен разговор с нея. Каза й всичко, което мисли за нея! Че самата тя никога не би постъпила така. В живота си не би изгонила на студа дъщеря си с бебе на ръце! И къде й е съвестта и здравият разум! Каза й още, че няма да изостави Маша с Ванечка и те ще живеят при нея. И това не подлежи на обсъждане! А за вещите ще отиде утре, към обяд.

На следващия ден Наталия донесе вещите на Маша и докато тя ги подреждаше, се любуваше на внука си. Не можеше да му се нагледа. И очичките му са като на Серьожа, и пръстчетата. И се прозява като баща си, и в профил е пълно копие…

А след месец Сергей се обади. Съобщи, че ще има отпуска. Почти месец. И ще се прибере у дома, при майка си. Също така много настоятелно помоли да отиде при Маша. Каза, че по глупост е изтрил телефона й и не го помни наизуст. А тази раздяла му показала, че я обича силно. Само нея единствена и никой друг не му е нужен повече. Помоли майка си да отиде при нея, да разбере как е и да й каже, че скоро ще се върне.

…След месец и половина Наталия Петровна, вълнувайки се, стоеше на гарата. Тя видя сина си веднага. Висок, широкоплещест и загорял, Сергей леко скочи от стъпалото на влака. Той много беше възмъжал и заякнал, а в очите му се появиха увереност и спокойствие, нещо, което явно му липсваше по-рано.

Те се прегърнаха и тръгнаха по перона към спирката. Синът се оглеждаше наоколо с удоволствие.

Забеляза, че сградата на гарата блести с прясно боядисани стени, асфалтът е станал по-здрав, а майка му изглежда дори по-млада отпреди. Особено в тази синя рокля в цвета на очите й!

-Ходи ли при Маша? — разтревожено попита той. — Тя вкъщи ли е?

-Ходих, синко, ходих. Вкъщи е. — доволно се усмихна Наталия. — Чака те много.

-Наистина? — пламна със радостна усмивка синът, повличайки я към автобуса. — Сега ще се преоблека и ще отида при нея. Мамо, ще ми изгладиш ли ризата? Отивам да й направя предложение.

-Какво? Предложение?! — усмихна се Наталия, а вътре в нея всичко ликуваше. Колко хубаво е всичко! Колко хубаво!

…Вратата Наталия Петровна нарочно отвори бавно, дълго ровичка с ключа, мърмореше, че ключалката съвсем се е развалила. Така се бяха уговорили с Маша. А когато отвори, пред тях се разкри незабравима картина.

Маша с Ванечка на ръце стоеше на вратата… Сергей изпусна чантата от изненада, за момент загуби равновесие, после от радост остана без думи, само въздух гълташе с уста…

-Ето, Серьоженка, твоята Маша. А това е синчето Ванечка. — Наталия с разтреперан от радост глас съобщи новината на сина си… Новина, която той вече и сам беше разбрал.

… След три месеца, когато времето съвсем се затопли, Сергей и Маша вдигнаха сватба. И се венчаха. А още след месец в същата църква кръстиха Ванечка. На всички тези семейни тържества присъстваше и майката на Маша.

Те се помириха с нея. На въпроса защо е изгонила дъщеря си с внука от дома, тя отговаряше, че дяволът я е подлъгал. Ето такова обяснение. Но щастливите хора не са злобни. Простиха й, решиха, че Бог ще я съди, а не те…

Сергей повече не отиде в града, намери си приложение в родното селище. А след година дори отвори свой собствен бизнес, доходоносен. А Наталия Петровна никога повече не беше самотна. И животът й стана наситен и съвсем не скучен. Сергей със семейството си живяха при нея още около две години, докато не си купиха собствено жилище. А после се настаниха по-близо до нея, до любимата баба. За да й ходят на гости и да я канят при тях. Да, през това време им се роди дъщеричка. Копие на Маша. А красавицата кръстиха в чест на Наталия Петровна — Наташенка. Ето такава история. С добър край.)