Минималната заплата в България отново ще се увеличи: ето с колко

Минималната работна заплата в България ще продължи да се увеличава автоматично, без нужда от нови политически решения или гласувания в Народното събрание. Причината е реформата от 2024 г., която въведе формула в Кодекса на труда и направи определянето на минималното възнаграждение математически процес.
Каква е текущата минимална заплата

Към 2026 г. минималната работна заплата е 1213 лв. (620,20 евро). Тя влезе в сила от 1 януари 2026 г. и засяга близо 600 000 работници в страната, включително около 83 000 лични асистенти.
Какво следва през 2027 г.

Следващото увеличение ще влезе в сила от 1 януари 2027 г.. Официалният размер ще бъде обявен до 1 септември 2026 г., когато правителството трябва да приеме съответното постановление.

Според актуални прогнози минималната заплата може да достигне:

1340 – 1380 лв. (685 – 705 евро)
Ръст: около 10–13% спрямо 2026 г.

Защо увеличението е почти автоматично

Формулата е заложена в чл. 244 от Кодекса на труда и е въведена през 2024 г. като част от хармонизацията с европейската директива за адекватни минимални заплати.

Тя гласи, че минималната заплата е равна на 50% от средната брутна работна заплата за определен референтен период.

Това означава, че:

когато средната заплата расте
минималната заплата се повишава автоматично

Данните за заплатите подкрепят ръста

Според Националния статистически институт, средната брутна заплата в България през юни 2025 г. достига 2547 лв., което е ръст от 11,9% на годишна база.

Ако тенденцията се запази, минималната заплата за 2027 г. ще бъде изчислена върху още по-висока база.
Какво искат синдикатите

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) подкрепя сегашния механизъм, но настоява за по-бързо увеличение.

Сред основните им цели:

минимална заплата от 1700 лв. до 2027 г.
повишаване на съотношението МРЗ/средна заплата до 55%
освобождаване на МРЗ от данък общ доход
въвеждане на „заплата за издръжка“ от около 1967 лв.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров многократно е предупреждавал, че текущите темпове не са достатъчни за намаляване на бедността сред работещите.
Позицията на работодателите

Работодателските организации предлагат промяна на формулата. Основните им аргументи са:

използване на медианна, а не средна заплата
обвързване с производителност на труда
възможно регионализиране на минималната заплата
изключване на допълнителни компоненти при изчисленията

Според тях сегашният модел създава натиск върху бизнеса в по-слабо развитите региони.
Регионалната диференциация остава спорна

Идеята за различна минимална заплата по региони продължава да бъде силно оспорвана.

Синдикатите предупреждават, че това би могло да:

задълбочи регионалните различия
увеличи миграцията към големите градове
създаде неравен достъп до доходи

Дебатът се обсъжда в работна група към Министерството на труда и социалната политика, но засега без консенсус.
България остава с най-ниската минимална заплата в ЕС

Въпреки ръста, България остава последна в Европейския съюз по размер на минималното възнаграждение.

Разликите са значителни:

над 2000 евро под Люксембург
над 1500 евро под Германия
над 1000 евро под Франция
но с един от най-бързите темпове на растеж в ЕС

Какво предстои

Ключовият график е следният:

до юли 2026 г. – данни за заплатите от НСИ
август 2026 г. – проект на постановление
до 1 септември 2026 г. – окончателно решение
1 януари 2027 г. – в сила новата МРЗ