На 13 октомври 1944 г. Охрид откупува със злато живота на 25 български войници

На 13 октомври 1944 г. жители на Охрид укриват 25 български войници, избягали от германски конвой, и събират злато, за да ги спасят от заплаха за разстрел и разрушаване на квартал. Когато събраните накити и монети не достигат поставената сума, свещеникът Тома Каваев предлага позлатения кръст от старинната църква „Св. Климент“.

Бягство от конвоя и германски ултиматум

Събитията се развиват в края на отстъплението на германските войски през Македония. България вече е прекратила дипломатическите си отношения с Германия и е във война с бившия си съюзник. От 8 октомври българската армия води настъпателни действия в района.

На 13 октомври в Охрид пристига германска моторизирана колона. С нея са и 25 български войници от пленения 55-и пехотен охридски полк. Те се възползват от слабата охрана и успяват да избягат. Жители на града ги приютяват в домовете си.

Германският комендант капитан II ранг Майер Баумгартен поставя срок до 21 часа войниците да бъдат предадени. В противен случай квартал „Варош“ ще бъде обстрелван с оръдия. След молба на кмета Илия Коцарев условието е променено: жителите трябва да съберат откуп до 14 часа на следващия ден.

Златото не достига

Първоначално е поискано по половин килограм злато за всеки войник — общо 12,5 килограма. По-късно сумата е намалена на 10 килограма. Охридчани започват да носят каквото могат: венчални пръстени, обеци, гривни, нанизи с жълтици и златни часовници. Събрани са и 840 златни наполеона, но общото количество все още не е достатъчно.

Тогава свещеник Тома Каваев пристига заедно с църковните настоятели и поставя върху събраното позлатения кръст от църквата „Св. Климент“, където се пазят мощите на Климент Охридски. Думите му са: „Св. Климент ни е пазил и пак ще ни пази.“

Залогът на един град

Историята, припомняна от Националния военноисторически музей, показва как заплахата срещу 25 войници се превръща в изпитание за цялата общност. Хората не предават укриваните мъже, а рискуват домовете си и събират ценности, за да отговорят на ултиматума.

Особено важен е жестът с кръста. Той е позлатен, а не описан като предмет от масивно злато: значението му в тази сцена е преди всичко като последен ценен залог и символ на вярата на местните жители. Наличният разказ описва събирането на откупа и поставянето на кръста, но не уточнява какво точно се случва след това с войниците и дали германската страна приема предложените ценности.