Нешка Робева: 50 лв. добавка е подигравка с пенсионерите!

Нешка Робева – голямото име на българската художествена гимнастика, жена с огнен характер и непримирим дух, отново говори без капка цензура.

В разговор за „Ретро“ тя разкрива болезнените си мисли за състоянието на страната, лицемерието на политиците, инфлацията, бедността и загубата на морал. А думите ѝ – искрени, сурови, истински, оставят дълбок отпечатък.

„Не може да има бедни пенсионери! Живеем в XXI век, за Бога!“ – възмущава се Робева още в началото. – Абсолютно не е редно да съществуват хора, които тънат в милиарди, а в същото време други, които са градили тази държава с труда и живота си, да броят стотинки за хляб. И какво се случва? Дават им по 50 лева добавка… Великденска! Все едно с 50 лева ще си решиш живота. Това не е помощ, това е подигравка“.

По думите ѝ най-страшното е, че не само пенсионерите бедстват. „А работещите бедни? Какво значи това? Хора, които имат семейства, деца – и не могат да ги изхранят! Това е абсурд. Това е престъпление срещу народа!“

Робева не крие болката си от безразличието на управниците. Според нея те нито виждат, нито чуват реалността, в която живеят обикновените хора.

„И какво значи само за най-бедните? В днешно време и при тези цени и 1000 лв. пенсия е малко. Тези хора – възрастните, имат нужда от лекарства, а знаете ли колко са скъпи лекарствата? И ако не живеят с децата си, трябва да могат да платят ток, вода, отопление и не дай си Боже, наем“, възмутена е Робева.

На въпрос как хората ще оцеляват при планираните увеличения на ток, парно и топла вода, Нешка отговаря с горчива ирония: „Как ще оцелеят? Както могат. Ще мръзнат. Ще живеят на 15 градуса вкъщи, завити с две одеяла. Ще минат на печки, на дърва, на въглища – каквото е останало. Иначе ще замръзнат. А тези, които не могат да си позволят и това? Е, тях ще ги броим за „загубени по пътя“. Никой не знае какво ще се случи. Може пак да се върнем на дърва, на въглища… Хората ще горят каквото им падне. Ще режат горите, ще се отопляват с каквото могат, както едно време някои хора от ромски произход си палеха печки върху паркетите в панелките. Звучи грубо, но това е истината“.

Робева разказва, че дори самата тя, с години на труд и слава зад гърба си, усеща как цените я притискат.

„Цените галопират. Имаме поскъпване от 100%, а някой ми казва, че инфлацията е 2%. Това е безсрамна лъжа. Не съм човек, който е броил всяка стотинка, но напоследък все по-често се улавям, че в магазина започвам да сравнявам етикети, да изчислявам. Стигнахме дотам“.

Политическата апатия я плаши най-много. „Няма нито една партия, която наистина да е народна. Всички са се вкопчили във властта, в заплатите си. Първи си гласуват увеличения, първи си осигуряват бонуси. А народът? Той е длъжен да търпи. Да работи за трохи. И после му казват, че популизмът е лошо нещо. Ами ако народът е беден, гладен и болен – кой друг, ако не популист ще се сети за него? Или вече и народът стана излишен?“, пита Нешка и добавя:

„Как не умират от срам, се чудя, как вдън земя не потъват, че си увеличават заплатите постоянно, а пенсионерите гладуват. Алчни до безумие!

Ще се пръснат накрая. Колко храна могат да изядат, колко имоти и вещи трупат, трупат за поколения наред и накрая какво? Изживял си си живота охолно, но с цената на това да стъпват на главите на най-бедните. Ужас, безумие, срамота! Никой не че не може, никой не иска да им помогне на клетите пенсионери и бедните работещи“.

Тя вярва, че пътят към промяната минава през образованието – истинското, пълнокръвно образование, не това, което „бълва“ ученици, неспособни да различат коприва от троскот.

„Училището трябва да върне ръчния труд, истинското познание. Не може децата ни да не знаят как изглежда игла, какво е киселец, какво е лапад. А това са неща, които навремето бяха в основата на възпитанието. Не съм против технологиите, но не може всичко да се свежда до екрани и чатове“.

В заключение Робева казва: „Нищо не е наред в нашата държава. Най-страшното е, че хората се примириха. Всички сме изпаднали в някаква апатия. Повтаряме си – „нищо не може да се направи“. Ами ако всички мислим така, накрая нищо наистина няма да остане. Държавата е като балон – ще се пръсне или ще се изпусне като балон с дупка. И в двата случая… ще останем с празни ръце“.