Омъжи се за кореец. Животът ти ще бъде друг. — Братовчедка ми го казваше всеки път, когато се връщаше у нас с нови гривни и нова кола.

Биляна я гледа дълго — братовчедката, с която бяха израсли заедно, с която бяха берали черешите от една и съща градина.

— Знаеше — каза само.

Венета не отрече. Стегна ремъка на чантата и погледна встрани.

— Той е богат. Има апартамент в Сеул, има кола, има…

— Знаеше — повтори Биляна.

— Малко е странен, да. Но странен не значи лош. Свикваш. Аз съм свикнала.

Биляна погледна гривните по ръцете си. Тежки, студени, блестящи.

— Ти свикна с какво точно?

Венета не отговори.

И в това мълчание Биляна разбра нещо, което не беше искала да знае — че историите за апартамента, за колата, за новия живот не бяха лъжи изцяло. Просто бяха непълни. Венета беше разказвала само онова, което блести. Никога онова, с което се плаща.

Свали гривните една по една. Сложи ги на масата пред братовчедката.

— Прибери ги.

— Биляна, не бъди…

— Прибери ги.

Излезе от хотела пеша. Обади се на по-голямата си сестра, която дойде с колата в два през нощта без въпроси — само с одеяло на задната седалка и термос с чай.

В селото я посрещнаха смесено. Някои съжаляваха. Някои се подсмихваха — „върна се“, „не успя“, „не е за такъв живот“. Майка й не каза нищо, само я прегърна на вратата и стиска по-силно, отколкото Биляна помнеше.

Баща й седеше на масата с ракия пред себе си.

— Правилно — каза, без да вдига поглед. — Парите не струват всичко.

Биляна седна до него. Не отговори. Просто седна.

Месеците след това бяха трудни по различен начин. Не бедността беше тежка — тя я познаваше. Тежко беше да гледа Венета, когато се върне следващия път с нови истории. Тежко беше да мълчи, докато хората в селото я слушат с отворени усти.

Веднъж не издържа.

— Попитай я как е наистина — каза тихо до жена, която се възхищаваше на новата чанта на Венета. — Не как изглежда. Как е.

Жената я погледна учудено. Венета — също.

После сменха темата.

Биляна се прибра, седна до прозореца и гледа двора. Черешата беше започнала да цъфти — рано тази година, преди да е отминал студът.

Помисли, че може би точно така изглежда всичко, за което бърза — красиво отвън, преди времето си, без корени да са поели достатъчно дълбоко.

После стана, наля си чай и отвори тетрадката, в която беше спряла да пише преди три месеца — когато животът изглеждаше като нещо, което трябва да се промени с всякакви средства.

Написа едно изречение.