Отбелязват 100 години от рождението на създателя на пътната инфраструктура в България

Столетие от рождението на проф. д-р инж. Ганю Щилянов беше отбелязано с конференция в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Форумът, озаглавен „Съзидание за бъдещето“, припомни приноса му към планирането на автомагистралната мрежа, строителството на университета и подготовката на инженери.

Събитието започна с документален филм за работата на Щилянов и послание от ректора на УАСГ доц. Гичка Кутова. Професорът е сред значимите фигури в българското транспортно строителство през втората половина на ХХ век: съчетавал е инженерна и преподавателска дейност с ръководни позиции в пътния сектор.

План за автомагистрален пръстен

През 1972 г. колектив под ръководството на Щилянов разработва концепция за автомагистрален пръстен на България. Според проф. Николай Михайлов планът е очертавал дългосрочното развитие на основните скоростни пътни направления. Периодът съвпада с началните етапи от изграждането на автомагистралите „Тракия“ и „Хемус“.

Инж. Валентин Йовев, магистър по геодезия от УАСГ, разказва, че първоначалната концепция за магистралния пръстен била отхвърлена с аргумента, че страната е бедна и трафикът не налага изграждането на магистрали. По думите му тогавашният ръководител на Главното управление на пътищата (ГУП) Щилянов получил подкрепа от Тодор Живков да изгради първо 10 километра.

Йовев твърди, че след разговора Щилянов предприел изграждането на отсечката, а Живков открил участък от „Хемус“ край гара Яна. Това е споменът на Йовев за събитията; той илюстрира трудностите около налагането на дългосрочна инфраструктурна идея, но сам по себе си не дава пълна хронология на проекта.

Работа в България и Мароко

В кариерата си Щилянов е бил ръководител на катедра „Пътища“, началник на ГУП и заместник-министър. Тези роли го свързвали както с разработването на инфраструктурни концепции, така и с практическата организация на строителството.

Той е работил и в Мароко чрез „Техноимпекс“. В продължение на няколко години е бил главен инженер в Маракеш, където участвал в проектирането и изграждането на улици и канализационна инфраструктура, както и в организацията на градското движение. Получил е званието „доктор хонорис кауза“ на Дрезденския университет и е участвал в международни професионални организации, свързани с пътното строителство и автомобилния транспорт.

Ректорът, който разширява базата на ВИАС

От 1979 до 1987 г. Щилянов е ректор на Висшия институт по архитектура и строителство, днешния УАСГ. През двата му мандата са изградени новият архитектурен корпус, аула „Максима“ с около 800 места, изчислителен център, лаборатории и студентски стол. Развива се и базата за обучение и отдих, включително обекти в Семково и по Черноморието.

Студенти участвали в строителството на корпуса, включително в работата по мраморните облицовки. Инж. Йовев си спомня, че като организатор на студентски бригади е пътувал с ректора до различни места в страната, за да организират и проверяват работата. Разказите на Щилянов за престоя му в Мароко също оставили впечатление у него.

Този епизод показва как университетското строителство се е свързвало с участието на студентите, а не само с управленските решения. Създадената материална база и преподавателската работа на Щилянов са две части от едно наследство: обучението на специалисти и изграждането на инфраструктурата, с която те работят.

Наследство, което остава в университета

Зала 220 в УАСГ носи името на професора и се използва за академични събития и обучения, включително за специалисти по пътна безопасност. През юни 2024 г. там са връчени свидетелства за професионална квалификация „Одитор по пътна безопасност“ на инженери, преминали обучение в университета.

Професионалният му принцип е изразен с фразата „Via vit est“ – „Пътят е живот“. В контекста на работата му тя свързва инженерното проектиране с по-широката задача пътищата да осигуряват връзка между хората и регионите. Видеото от събитието включва приветствие на ректора на УАСГ: