Оцеляла в катастрофата на „Тракия“ жена пази жито и стъкла

Два дни след катастрофата на автомагистрала „Тракия“ Николинка Макаева продължава да открива жито и парчета стъкло сред вещите си и в джобовете на дрехите си. Те са останали след сблъсъка на автобуса, с който пътувала към санаториум в Несебър, и напомнят за преживяното от пътниците.

Макаева, която е била учителка в продължение на 30 години, пътувала с група от Левски. По думите ѝ автобусът се ударил в румънски тир, а след това в него отзад се блъснал камион, натоварен със зърно. При сблъсъците в салона попаднали жито и стъкла.

Пътниците паднали в коридора

Пътуването започнало около 2 часа през нощта. Макаева разказва, че част от хората били будни и се държали за седалките, но спящите паднали в коридора върху разпиляната зърнена култура. По думите ѝ пътниците се озовали един върху друг, а вратите не можели да бъдат отворени.

Друга пътничка, Геновева Михайлова, показала рана, получена при удар в седалката. Тя разказва, че преброила шест удара отзад. Излизането станало възможно, след като младежи край мястото счупили прозорец. Един от тях излязъл навън, отворил вратата и започнал да помага за извеждането на хората. Михайлова описва преживяното като силен шок.

Свидетелски разкази за обстановката на пътя

Друг пътник твърди, че край румънския камион видял още две превозни средства — джип пред него и лек автомобил, завъртян срещу движението. Това е разказ за видяното на мястото на катастрофата и само по себе си не установява каква е била ролята на автомобилите или причината за сблъсъка.

Част от групата е успяла да продължи до Несебър. Д-р Пламен Лаков определя състоянието на оцелелите като сериозен стрес, който ще им се отрази. На този фон разказите на пътниците показват не само физическите последици от удара, но и трудностите при напускането на автобуса.

За Макаева преживяното остава осезаемо в намерените жито и стъкла. Тя казва, че ги пази, но вероятно ще ги изхвърли, защото ѝ напомнят за катастрофата. Малките останки от товара и счупените прозорци се превръщат в личен спомен за момент, в който пътниците са търсили начин да излязат от автобуса.