Приятелят на Виктория Маринова: Искахме да имаме деца!

„Виктория ми сподели, че желае да имаме дете и да заживеем заедно. „Искам пак бебе“, ми каза в oткровен разговор. Не успяхме да го дочакаме!“, споделя пред „България днес“ приятелят на жестоко убитата журналистка Виктория Маринов.

40-годишният мъж е собственик и управител на фитнес зала във Варна. С Виктория били заедно от половин година. Не успяват да заживеят заедно.

Спортистът и журналистката се запознават през август 2017 г. в обща компания в ресторант в Русе. Тогава Виктория и бащата на детето й Свилен все още са заедно, а Ивелин е заедно с брат си и приятели. Ивелин и Виктория се разговарят на спортна тема, която е общата им страст. Ивелин й споделя, че тренира по три пъти на ден и за него това е начин на живот. „Обичам спортове и състезания на предела. Бягане, плуване, подводно гмуркане, подводен риболов. Има ли надпревара – там съм“, разказва Ивелин.

Известно време след запознанството им Виктория се обажда на Ивелин и заедно със Свилен пристигат във Варна. В морската столица Ивелин ги свързва със свой близък, който има магазин за спортна екипировка.

„Посрещна ги, направи им голяма отстъпка, напазаруваха доста неща. Вечерта се почерпихме в ресторант и се прибраха в Русе“, спомня си Кръстев. До тази пролет тримата не поддържат контакт и не се чуват.

„Виктория ми писа и инициира по-активното общуване между нас. Не знаех, че те вече са разделени, докато един ден не ми сподели. Каза ми, че е останала впечатлена от разговора ни в ресторанта в Русе. Отговорих, че мога да задържам дъха си 5,40 мин и да слизам на 40-50 метра под вода, без да дишам“, връща лентата назад Ивелин Кръстев. Постепенно между двамата пламва любов.

Дъщеричката на Виктория – малката Софи и Ивелин бързо се привързват един към друг, споделя ултрамаратонецът. „Уникално дете, страшен сладур е. Казваше на Вики: „Мамо, ама той е много хубав. Ако не го вземеш, аз ще се оженя за него, като порасна“. Много симпатична и интелигентна. А Вики я възпитаваше да не бъде глезено дете като много други и беше строга, но справедлива с нея“, споделя Ивелин.

„На 20 август тя имаше рожден ден. Не успях да отида в Русе, защото имах служебни проблеми и нямах възможност. И навръх нейния празник тя ми изпрати голяма торта „Гараш“ във фитнес залата. Не аз на нея, а тя ми направи изненада навръх нейния рожден ден. Върху нея беше изписано „Поздрави от Русе“. „Ти си ми най-големият подарък“, ми отговори тя на въпроса какво иска да й подаря“, разказва Ивелин.

Покрай маратонеца Виктория се запалва по бягането и започва усилено да тренира по крайбрежната алея. Освен любим човек във варненеца Вики открива и личен мотиватор и треньор, който я напътства и съветва как да тренира усилено и здравословно.

„Малцина знаят, че Вики тренираше за участие в ултрамаратона „Каньон Крийк“. Той стартира на 3 ноември край Басарбовския манастир до Русе. Подготовката й беше за бягане на 10 километра, което щеше да й бъде за първи път. Виждах колко бързо напредва. Три седмици бяга по един и същи маршрут и дори й предложих да се пробва на 20 километра, но тя не пожела. На същото състезание аз се надпреварвам на 50-километрова дистанция“, разказва Ивелин.

Вики така и не успява да дочака първото си голямо състезание. На 5 октомври вечерта журналистката чете за бившия шеф на Интерпол Мън Хунвей, намиращ се в неизвестност от близо месец, и за съпругата му Грейс, която твърди, че не е сигурна дали мъжът й е жив, след като е задържан от китайските власти.

На следващия ден – 6 октомври, в 10:29 ч. Вики изпраща последното си съобщение до Ивелин. „Имам среща по работа. Мисля да побягам после“, пише Маринова. И не успява да види отговора.

„Още не мога да осъзная, че нея я няма. Такъв уникален човек и като душа, и като личност. Едновременно изпитвам гняв, мъка, безсилие. В нищото съм. Сякаш четеш за Баташкото клане и как цигани от съседни села и башибозуци са изнасилвали и убивали зверски. Все едно това виждах пред очите ми“, разкрива душата си почерненият Ивелин и сълзи напират в очите му.

Криминалистите отказват да му покажат снимки на безжизнената Вики, за да не се разстрои. „Близо 10 часа ме разпитваха 10 криминалисти два дни след убийството. Дал съм всичката информация, която имам, и съм се опитал да помогна на разследването с каквото мога“, споделя още Кръстев.

След разпита и всички разговори за трагичния инцидент половинката на Вики изгражда своя картина на бруталното престъпление.

„Около 45 минути онзи я е убивал. Можете ли да си представите какво мъчение е било и каква жестокост? И то посред бял ден в събота на крайбрежната алея. Изнасилвал я е дълго време. Нанесъл й е много тежки удари, вероятно с камък по главата. Тя се е борила и е викала за помощ. Онзи се е уплашил и е усетил, че Вики си отива. Тогава я е удушил според мен“, чертае мрачния сценарий на кървавото деяние Ивелин.

Трагедията се отразява изключително зле на спортиста.

„Рисувам я, това ме успокоява. Бях я завел на едно място на крайбрежната алея, от което се откриваше прекрасна гледка към Варна. Онзи ден бягах 22 километра и отидох там. Това си остава нашето място. Седнах, изключих таймера и стоях 15 минути сам с мислите си. Чаках я да дойде. Но не дойде“, едва сдържа сълзите си Ивелин.

Сред бушуващото море от емоции в душата на Ивелин се прокрадва и чувство за вина. За неистовото желание да върне времето назад и да предотврати трагедията.

„Чувствам се отговорен. Ако не я бях учил да бяга, можеше никога това да не се случи. И ако знаех, че настилката е бетон, а не асфалт, по която тича, нямаше да й дам да бяга там. Това е много зле за ходилата на бегачите“, размишлява ултрамаратонецът.

Най-голямата мъка Ивелин изживява на погребението. „Като ме видя, майка й се разплака и ме прегърна. Аз също се разплаках и силно я прегърнах. „Виж какво ми дойде на главата“, едва ми каза тя. Няма такава мъка, приятелю… Раната е неизлечима. Просто свикваш с болката и трябва да се научиш да живееш с нея. Да намериш сили и да продължиш напред“, изповядва Ивелин.

„Дано да е на по-добро място сега. Пак ще се срещнем, но не тук и не сега. Вярвам в прераждането“, споделя на финала Кръстев и отправя призив по-често да казваме на човека до себе си, че го обичаме, защото не се знае какъв изверг дебне зад храстите.

„След погребението отидох на крайбрежната алея, където Вики тичаше. Беше ми много мъчно и тежко. Целият път минах и стоях на мястото 10 минути. Оглеждах и исках да си представя какво точно е станало“, разкрива Ивелин.

Точното място му е показано от мъж с колело, който всеки ден в продължение на 9 години върти педалите по алеята. Но в злополучния ден не успял да отиде.

30 години затвор за Северин Красимиров прогнозира Ивелин Кръстев.

„Не мога да повярвам още. Това жестоко убийство е прецедент в историята. И ако му дадат 30 години затвор, може да излезе на 50 години и дори още по-рано“, споделя варненецът.

Ивелин си спомня хайдушкия канон на Панайот Хитов. Преди да приеме желаещите за хайдути, бунтовникът водил юнаците на коловете, на които били забучени заловени въстаници. „Мерете си дирниците, та ако турците ви хванат, да знаете какво ви очаква. С дни ще умирате и ще молите за капка вода, а кучета ще разкъсват месата и кокалите ви“, казвал Хитов. „Това заслужава и убиецът на Вики“, споделя Кръстев.

И продължава: „Това е гавра! На такива добри хора като Вики се случват подобни бруталности. Сякаш Вики е изкупвала греховете на хората, като я е убивал 45 минути. Така са разпвали Христос“.

Екстремните спортове били в кръвта на Вики. Показател за любовта й към адреналина е желанието й да скача сама с парашут и без наставник.

„Бащата на Вики е може би най-добрият елмонтьор на селскостопански самолети. От него тя наследява привързаността към самолети от малка и скача с парашут“, споделя Ивелин.

Затова Кръстев я запознава с негов колега, който също иска да лети в облаците. Двамата трябвало заедно да започнат уроци за индивидуален скок с парашут от небето.