Първа прогноза за Люта Зима в България

Новите дългосрочни прогнози на глобалните метеорологични модели продължават да показват интересни сигнали за втората половина на зимата. Последните изчисления отново насочват вниманието към възможността за по-динамичен и студен завършек на зимния сезон, особено през февруари и март, съобщават от „Метео Балканс“.

На картите постепенно се очертават условия, които могат да създадат предпоставки за зимни обстановки. Те могат да бъдат свързани както с краткотрайни нахлувания на студен въздух, така и с по-продължителни периоди на отрицателна температурна аномалия, ако областите на високо атмосферно налягане в северните ширини успеят да се установят по-трайно.

Повече блокиращо високо налягане в края на зимат

Един от интересните сигнали в последните модели е свързан с появата на блокиращи антициклони във високите географски ширини. На метеорологичните карти тези области на високо налягане обикновено се представят с червени цветове.

Ако блокиращият процес се засили и се задържи достатъчно дълго, той може да промени обичайното движение на атмосферните системи. Това от своя страна би могло да позволи на студен въздух от Арктика или от северните части на континента да се спуска към по-ниски географски ширини.

Важно е обаче да се подчертае, че на този етап все още не може да се говори за сигурна студена или снежна зима. Дългосрочните модели дават вероятностни сигнали, а не конкретна прогноза за времето в определен ден.

Възможни студени нахлувания през февруари и март

Друг интересен сигнал е свързан с позицията на атмосферните депресии. Част от моделите показват тенденция ниското налягане през късната есен и началото на зимата да се разполага по-на юг.

Това може да има важно значение за развитието на атмосферната циркулация. При определени конфигурации подобно разположение на циклоните може да позволи на по-студен въздух да достига до Балканите. В някои случаи студеният въздух може да се увива около тилната част на циклоните, след като те започнат да се изтеглят на изток или югоизток.

Допълнителен фактор може да бъде и по-южното разположение на струйното течение. Ако полярният джет се измести достатъчно на юг, Балканският полуостров и части от Южна Европа могат периодично да попадат в зона, в която взаимодействието между студени въздушни маси и средиземноморски циклони да създава условия за зимни валежи.

Топлите океани остават важен фактор

Въпреки интересните сигнали от моделите, съществуват и редица фактори, които могат да променят сценария.

Сред тях е състоянието на океаните. Температурите на морската и океанската повърхност имат значение за атмосферната циркулация, тъй като топлите води могат да променят разпределението на топлина и влага в атмосферата.

Трябва да се вземе предвид и остатъчната топлина, натрупана през летния сезон, както и най-важният въпрос за всяка прогноза за снежна зима: има ли достатъчно студен въздух, който реално да бъде пренесен към Балканите?

Дори наличието на мощен антициклон на север не гарантира автоматично сняг. За да се стигне до сериозна зимна обстановка, трябва да се съчетаят подходяща циркулация, достатъчно студена въздушна маса и подходяща траектория на циклоните.

El Niño също може да има значение

Тази атмосферна конфигурация е интересна и заради връзката с годините, в които се наблюдава El Niño. Исторически подобни години могат да бъдат свързани с различни типове атмосферна циркулация в края на зимния сезон.

Това обаче не означава, че El Niño автоматично води до студена и снежна зима в България. Времето на Балканите се определя от взаимодействието на множество фактори – Северноатлантическата циркулация, струйното течение, позицията на антициклоните и циклоните, полярният вихър, състоянието на снежната покривка в северните райони и други.

Зима с по-силен финал?

Най-интересният извод от последните дългосрочни прогнози е, че зимният сезон може да бъде „натоварен“ към края си – тоест по-значимите зимни прояви да се концентрират през втората му половина.

Няколко от разгледаните глобални модела показват сходен сигнал. Това е важно, защото когато различни модели започнат да очертават подобна циркулационна картина, увереността в самия сигнал постепенно се увеличава.

В същото време разликата между „интересен сигнал“ и реална прогноза остава огромна. Разполагаме с много голям времеви хоризонт и е напълно възможно следващите седмици моделите да променят сценария.

Затова настоящата прогноза трябва да се разглежда като тенденция, а не като категорично предвиждане на сняг и студ.

Какво може да означава това за България?

Ако тенденцията се запази и блокиращите процеси в северните ширини се развият благоприятно, през февруари и март може да има по-висока вероятност за периоди със зимен характер.

Това не означава непрекъснат студ или постоянна снежна покривка. По-вероятният сценарий при подобна циркулация е редуване на по-меко време с краткотрайни или по-продължителни студени нахлувания.

При подходящо разположение на циклоните над Средиземноморието тези нахлувания могат да бъдат съпроводени и от валежи от сняг в България, включително от потенциално по-сериозни зимни обстановки.

Разбира се, конкретните райони и количествата валежи могат да бъдат определени едва когато атмосферната конфигурация стане много по-добре предвидима.

Дългосрочната прогноза остава с повишено внимание

Последните изчисления определено са интересни и дават повод да следим внимателно развитието на атмосферната циркулация през следващите седмици.

Ако сигналите за блокиращо високо налягане се запазят, а струйното течение се измести на юг, краят на зимата може да се окаже доста по-зимен от началото ѝ.

Все пак времето ще покаже дали този сценарий ще се реализира. При дългосрочните прогнози промените са нормална част от процеса и затова всяка следваща серия от моделите ще бъде важна.

На този етап обаче няколко независими модела дават сходен сигнал за възможна по-студена и динамична втора половина на зимата, което определено заслужава внимание.

Следващите обновявания на моделите ще покажат дали тази тенденция ще се засилва, или постепенно ще бъде променена.