Ралица Асенова: Получихме тежки удари, силите ни са наистина изчерпани

Ралица Асенова излезе в социалните мрежи с благодарствена публикация, насочена към хората, които организират простест в подкрепа на семействата на убитите на Петрохан и Околчица. Майката на Ники Златков сподели, че силите на близките са изчерпани след всичко, което се е случило в последните месеци:

На 28 септември (понеделник) от 18:00 ч. пред Съдебната палата в София граждани организират протест в подкрепа на шестимата убити на Петрохан и Околчица и на техните семейства.

Този протест не е организиран от нас, близките. Организират го хора, които през последните осем месеца са гледали, слушали, мислили и в един момент са решили, че не искат повече да мълчат.
Ние няма да бъдем там.

Не защото не оценяваме тази подкрепа. Тъкмо обратното. Ценим я безкрайно.

Просто след осем месеца загуба, борба, унижение, непрекъснато очерняне на хората, които обичаме, и необходимост отново и отново да защитаваме дори правото им на достойнство след смъртта, силите ни са наистина изчерпани.

Брифинга и събарянето на паметната плоча на шестимата — бяха поредните тежки удари.

И точно затова искам да благодаря.

Благодаря на гражданския инициативен комитет „Ангелите на Петрохан”, че организира този протест, за да застане до нас.
Благодаря на всеки човек, който ще застане там.
Благодаря на всеки, който ще говори в защита на тях и нас и на законността в тази държава.
Благодаря и на всеки, който би искал да бъде там, но няма тази възможност.

Благодаря на всички, които през тези осем месеца отказаха да приемат унижението на мъртвите като нещо нормално и болката на близките им като допустима „съпътстваща щета”.

Има моменти, в които подкрепата не може да върне изгубеното и не може да отнеме болката. Но може да направи нещо друго.

Да покаже на шест семейства, че не са останали сами срещу всичкото това безумие и жестокост.
А когато си носил непоносимото твърде дълго, точно това е достатъчно, за да намериш сили за още една крачка.

Благодаря ви. От сърце
За паметта.
За състраданието.
За човечността.
За това, че не подминавате.