Спор около закриването на Комисията по досиетата

Законопроектът за закриване на Комисията по досиетата е публикуван за обществено обсъждане. Предвижда се функциите ѝ да бъдат прехвърлени към Държавна агенция „Архиви“ — идея, която предизвика спор дали така ще се промени само институционалната структура, или ще бъде отслабена независимостта и публичността на проверките.

Предвижда се архивът да остане, но комисията да бъде премахната

Петър Витанов от „Прогресивна България“ заяви, че архивът и дейността ще бъдат запазени, но комисарите ще бъдат премахнати. Той призова да се изчака окончателният вариант на предложението. По думите му промяната не означава заличаване на архивните документи, а преобразуване на институцията, която работи с тях.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов защити закриването с аргумента, че комисията вече няма реална функция. Коментарът му включваше и иронична оценка за присъствието на бивши служители на Държавна сигурност в парламента и изпълнителната власт.

Законопроектът все още не е окончателно решение. След общественото обсъждане текстовете се очаква да бъдат внесени в Народното събрание, където предстои парламентарното им разглеждане. От наличните данни не става ясно как точно ще бъдат организирани проверките и публичният достъп до информацията при евентуалното прехвърляне на дейността.

Опозицията предупреждава за по-малка прозрачност

Ивайло Мирчев от „Демократична България“ се обяви против закриването и настоя обществото да има пълна прозрачност за принадлежността на публични фигури към Държавна сигурност. Според позицията му въпросът е свързан и с възможното влияние на бившите служби върху властта.

Станислав Анастасов от ДПС свърза предложението с риск да бъде прикрита отговорността за репресиите по време на „Възродителния процес“. Той заяви, че партията ще работи с демократичната общност срещу закриването на комисията.

Николай Денков от „Продължаваме промяната“ посочи Унгария като пример за отваряне на досиетата. Според него закриването на комисията в България може да ограничи възможността да се установява кои лица от бившите тайни служби заемат позиции в Министерския съвет, Народното събрание и парламентарните комисии.

„Възраждане“ подкрепя промяната

Цончо Ганев заяви подкрепа от името на „Възраждане“ и определи закриването като закъсняло. Той твърди, че за заплати и консумативи на комисията се отделят по 5 милиона лева годишно. Тази сума е негова оценка и не е представена като официално потвърден бюджетен разчет.

Ганев аргументира позицията си и с това, че част от хората, чиито досиета се проверяват, са в напреднала възраст или са починали. Така спорът не е само за разходите и бъдещето на една институция, а и за това дали работата с архивите трябва да продължи чрез независим орган или в структурата на държавната архивна агенция.

Ключовият въпрос е как ще се гарантира, че прехвърлянето на функции няма да промени достъпа до документите и прозрачността на проверките. Засега е заявено, че архивът ще бъде запазен, но окончателната оценка ще зависи от конкретните текстове и от начина, по който те ще бъдат приложени, ако парламентът приеме законопроекта.