Стюардесата от „Балкан“ осъдена на смърт със съучастника си през 1982 г

Людмила Равняшка, 26-27-годишна, много красива и интелигентна.До последния момент не вярваше, че ще я разстрелят. Поисква цигара. Отказва да й кавалерстват, сама си я пали, единствено ръцете й леко треперят. Изпушва  я. Поглежда палачите един по един и казва: „Готова съм. Свършвайте по-бързо!“

Когато един от най-известните полицаи в страната казва това, няма как да не се заинтригуваш. Тя е красива стюардеса от София, организирала убийството на леля си, а той е Ботьо Ботев, днес полковник, който разплел престъплението. Годината е далечната 1982-а. Но и до днес криминалистът смята този случай за „професионалната си любов“. Това е и единственият случай, когато Ботев отива в съдебна зала, за да проследи делото. Тогава вижда за последно 35-годишната Людмила Р. Съдът отсъжда: смърт чрез разстрел. И за нея, и за прекия извършител на убийството. След няколко месеца ги екзекутират. Тогава дъщерята на Людмила е на 3-4 годинки.Една нощ през зимата на 1982 г. милицията е вдигната на крак след сигнал за убита 65-годишна жена в апартамент на улица „Сердика“ в центъра на София.

Двама иранци, наели от квартирно бюро стая под наем в същото жилище, влизат с дадения им ключ. Намират в окървавената баня трупа със следи от множество удари по главата. По-късно се установява, че те са 15, всеки е пробивал черепа и е бил смъртоносен.Жилището е много разхвърляно и първата теза на разследващите е грабеж. На витрина в библиотеката Ботьо Ботев вижда снимка на стюардеса. Струва му се, че я познава. И това не е странно, защото бившата му съпруга също е стюардеса. Никой от съседите не знае как се казва и къде живее младата жена, но всички знаят, че това е племенницата на убитата. Единствено тя е виждана да я посещава.Ботев отива при бившата си жена и тя познава стюардесата от фотоса: „А, това е Люси, били сме в един екипаж и ти си я виждал.“ По указателя следователят намира домашния телефон на семейството и директно отива.Там живее сестрата на убитата, съпругът й и дъщеря им – Людмила.“По-късно си дадох сметка, че това беше единственият момент, в който тя прояви признаци на нервност, през цялото време, докато говорехме, обикаляше из стаята и си решеше косата с гребен“, спомня си полк. Ботев.

На другия ден стюардесата трябва да лети за Белфаст, но милицията я спира. Започват няколко дни 5-6-часови разговори, в които тя разказва за живота и познатите на лелята. Първоначално стюардесата е напълно извън подозрение. Има алиби – в предполагаемия час на убийството, предишната вечер, тя отива от аерогарата на гости на шефката си. По-късно се разбира, че тя е подбрала жената неслучайно – двете не са в добри отношения и едва ли някой би заподозрял, че тя ще я прикрие.През цялото време Людмила казва, че иска убийството да бъде разкрито колкото може по-бързо и колко много е обичала леля си. Милиционерите обаче не се доверяват и започват всестранно да проверяват личността на лелята. Тя няма деца, няма съпруг, единствените наследници са сестра й и племенницата й. Паралелно с това следователите се добират до информация, че възрастната жена е поддържала връзки с гърци, които пребивават в страната. Те отсядат при нея и дори тя запознава Людмила с един от тях с цел да се женят. Стюардесата няма интимна връзка с него, но са в близки отношения. Оказва се, че част от гърците са били задържани от контраразузнаването за шпионаж и за кратко се проверява дали това няма връзка с убийството.

Версията не се потвърждава, но Ботьо Ботев не пропуска един факт – Людмила изобщо не споменава за чужденците.Подозренията към нея започват. Оказва се, че пред всички лелята е заявявала, че ще завещае всичко на най-близкия си човек – Людмила. Самата тя не крие, но твърди, че не знае да има завещание.Ботев се добира до доста интересни факти от нейния живот, които подсказват, че когато Людмила иска да постигне нещо, няма кой да я спре. Близо 2 години например тя има бурна интимна връзка с богат художник. Стюардесата дори забременява от него и иска да се оженят. Той обаче й отказва и не желае бебето. Тогава тя намира един беден музикант от Габрово и още първата вечер, в която се запознава с него, му предлага договор. Да сключат фиктивен брак – той получава софийско жителство, а в замяна дава името си на детето. Женят се на другия ден. Той се влюбва в нея, но тя не го допуска до леглото си.Беше жена, която ще те доближи и няма да те допусне до себе си, ще те държи на дистанция, но и ще те обвърже“, разказва полк. Ботев.След около година Людмила решава да се освободи от съпруга си и уговаря своя колежка да го прелъсти. Другата стюардеса идва в дома й, когато се очаква да дойде нежеланият мъж. Изненадващо Людмила казва, че трябва да замине на път и ги оставя сами. По план, когато колежката успява да свали музиканта, тя светва лампа на терасата и дава сигнал на Людмила, която чака до блока. Тя омазва ръцете си с автомобилно масло, качва се, звъни на съседа си и го моли да й извади ключа от чантата, защото уж й се е развалила колата и се е оцапала. Просто й трябва свидетел. Комшията отключва, влизат вътре и заварват мъжа й с чуждата жена.

Като във филм. Разводът е перфектен и „бащата“ не може да има никакви претенции към детето. Покрай историята с художника криминалистите се добират до престъпник, регистриран за кражби и грабежи, който също е въвлечен в пъклен план. Нещо повече – по-късно се оказва, че той е подготвян за убиец на лелята. По това време Людмила вече е решила, че иска да се отърве от възрастната жена, която е много жизнена и нищо не подсказва, че скоро може да се спомине.Стюардесата започва да търси подходящ човек за убийството.Решава да изпробва крадеца. Сближава се с него, носи му уиски, той също я харесва. В същото време иска да си отмъсти на бившия си любовник. Праща бандита да залее жилището му с бензин и да го запали. В замяна тя му казва, че в един шкаф той държи голямо количество старинни златни монети, които може да открадне. Людмила определя ден, когато ще лети за Лондон, за да има алиби, а художникът ще бъде във Варна, за да е свободен апартаментът. И дава на крадеца ключа, който все още държи в себе си. Престъпникът обаче е хитрец, прибира златото, но не пали жилището. По това време такива престъпления няма и присъдата за палеж би била много по-голяма. Впоследствие той лежи в затвора за кражбата на златото.Но за стюардесата изводът е само един – този не става за убиец. Започва да търси друг. Този път уцелва. И милицията стига до него само заради единствената грешка в иначе перфектния план на Людмила.

Разпитвайки хората около нея, милиционерите попадат на интересен факт – докато е у шефката си, домакинята отива до тоалетна и случайно дочува, че Людмила говори по телефона с леля си. А след това казва на някого: „Хайде свършвай по-бързо и там, където се договорихме.“ Става ясно, че в жилището на лелята е имало друг човек.Криминалистите решават да блъфират, предлагат на шефката да им сътрудничи и тя се съгласява. Казва на Людмила, че иска да отиде у тях. По това време Людмила вече е плътно следена и подслушвана. Но тя прави всичко възможно да се откачи от „опашката“ си, за да не знае никой, че е била там. Защото вече усеща, че кръгът около нея се затяга. Ботьо Ботев се опасява, че Людмила може да се опита да убие и шефката си. По-късно стюардесата признава, че е имала такова намерение.За да предпазят жената, следователите я инструктират да не пие нищо, което е изпуснала дори за миг от поглед.

За да е сигурно, че Людмила няма да й посегне по друг начин, Ботев и негов колега стоят скрити в жилището. Шефката е директна – казва на Людмила, че е чула разговора и й дава два дни срок да се предаде сама, иначе тя ще отиде в милицията.Това вади от равновесие Людмила.Тя започва да се оправдава, притеснено обяснява, че у леля й е бил „един Георги, едно таксиметрово шофьорче“, неин близък. Била сигурна, че той няма нищо общо и не го е споменала, за да не го замесва. За следователите това е достатъчно, намират бързо таксиджията и след една нощ разпити до сутринта той признава всичко. Людмила се запознава с него година преди това. Нарочно го води и при лелята, но прави така, че да не се знае за тяхното познанство. Той започва да й прави дребни услуги и тя го приема в живота си.Георги е обикновено, честно момче. Но Людмила го ухажва, носи му уиски. Привлича го по нейния начин и той така се влюбва в нея, че за година обработка се превръща в идеалната „маша“. Когато оценява, че той е готов на всичко, тя започва да го настройва срещу леля си и му казва, че трябва да я убият.

Той се съгласява.Людмила купува оръжието на убийството – чук. Купува на шофьора дрехи и един номер по-големи обувки за да не го заподозрат, ако останат стъпки. Планът е да разхвърля апартамента, все едно, че е влязъл апаш. Людмила му казва да вземе от еди кое си чекмедже завещание.Георги обаче не е роден убиец. Отива един път, не се решава, втори път – пак. Във фаталния ден пак не успява, но предчувствайки поредния провал, Людмила се обажда от шефката си, за да му въздейства. Тогава вече му „пада пердето“, отива зад гърба на възрастната жена и замахва с чука. След убийството Георги и Людмила се срещат, изхвърлят обувките и дрехите в контейнер, а чука – в езерото на Суходол. То е замръзнало и по-късно оръжието е намерено върху леда.Людмила къса завещанието, за да не го намерят и това да се сметне за неин мотив. Тя знае, че има копие при адвокат, с което скоро ще има мечтаното жилище.

Автор:Деси Денчева >>>www.segabg.com