Изслушването на кандидатите за Съдийската колегия продължи девет часа

Десет от общо 13 кандидати за Съдийската колегия на следващия Висш съдебен съвет са били изслушани от парламентарната Правна комисия. Заседанието, което продължава втори ден, е продължило девет часа към края на деня, а пред комисията остават трима номинирани.

В изслушванията са обсъждани кадровата работа на настоящия ВСС, реакцията на институциите по случаите „Нотариуса“ и „Еврото“, изборът на главен прокурор и практиките за подслушване на магистрати. Темите поставят в центъра не само професионалните качества на кандидатите, но и проблемите, с които новият съдебен съвет ще трябва да се заеме.

Кои кандидати са представили концепциите си

Сред изслушаните са съдиите Иван Ранчев от Апелативния съд в Пловдив, Калин Баталски, председател на Окръжния съд в Перник, Михаил Малчев от Софийския апелативен съд и Светозар Георгиев от Варна. Ранчев, Баталски и Малчев са номинирани от „Прогресивна България“, а Георгиев – от „Продължаваме промяната“. Пред депутатите са говорили и адвокатите Петьо Славов и Силвия Цанова.

Кандидатите са отправили критики към кадровата работа на действащия ВСС, чийто мандат е изтекъл, както и към липсата на адекватен институционален отговор по случаите „Нотариуса“ и „Еврото“. ГЕРБ и ДПС не са издигнали кандидати за Съдийската колегия.

Подслушването и независимостта на магистратите

Един от конкретните случаи, обсъждани пред комисията, е този на Светозар Георгиев. Той е разказал, че е бил подслушван в продължение на месеци след сигнал на прокурор, според който е поискал пари от Веселин Марешки. Георгиев е бил съден по случая и впоследствие напълно оправдан от Върховния касационен съд.

По време на заседанието е посочено, че около 1500 магистрати са били подслушвани. Георгиев е определил случилото се с него като безобразие и е поставил въпроса за последиците от подобни практики върху независимостта на съдиите и прокурорите. „Всеки 17-и магистрат е подслушван! Какво поражда това – страх в обществото. Има ли нужда от страхливи магистрати?“, е заявил той.

Посочената бройка и оценката за мащаба са били част от дискусията на комисията. Основният въпрос, който следва от нея, е как институциите могат да гарантират, че специалните разузнавателни средства се използват законосъобразно, без да се създава натиск върху магистратите. Самото изслушване обаче не представлява решение по този въпрос.

Какво предстои при избора на ВСС

Новият съвет ще трябва да участва в избора на главен прокурор, който е сред първите задачи, посочени за него. За да бъде избрана парламентарната квота във ВСС, са необходими най-малко 160 гласа. От общо 11 представители на Народното събрание шестима са за Съдийската колегия, а петима – за Прокурорската. Гласуването трябва да се проведе до 19 ноември.

Това прави изслушванията важен етап, но не и самия избор: след представянето на концепциите предстои депутатите да гласуват номинациите. Остават изслушванията на трима кандидати за Съдийската колегия, след което ще бъдат разгледани и номинациите за Прокурорската колегия. Дали парламентът ще събере необходимите гласове за избора на членовете от своята квота остава ключовият въпрос.