Татяна, дъщерята на Чирков: За баща ми беше мисия да спасява хора

„За баща ми беше мисия да спасява хора. Още като студент го имаше в себе си това нещо, това го знам от баба ми и дядо ми – той беше обсебен от това да направи една прекрасна медицина в България“. 

Това казва дъщерята на проф. Александър Чирков – Татяна в „120 минути“ по Би Ти Ви.

Родителите й работили в Германия с договор, но всички пари отивали в държавата. „Те имаха само джобни пари. Комунистическото правителство и по-точно Людмила Живкова милееше за страната и искаше да върне баща ми в страната. Георги Йорданов също много направи за него, за да се върне тук. Тогава той беше на позиции в ЦК на БКП“, казва Татяна.

Тези хора връщат проф. Чирков в България. „Той искаше да прехвърли този перфекционизъм и там. Баща ми беше пратен с определена задача в този свят. И околните са щастливи, че могат да се докоснат до него. Аз по това време бях студентка по медицина. Не го и виждах баща ми, само чрез секретарката. Той казваше: „Какво толкова, ти си моя дъщеря, моя кръв значи можеш да се оправиш с всичко“, казваше. Аз се ядосвах. Пишех му протестни писма, които той не четеше дори“, смее се Татяна.

Когато тя става лекар и започва по същия начин да пренебрегва дъщеря си, разбира, че баща й е бил прав.

„През 1986 г. беше големия пробив – трансплантацията, която той пръв направи на сърце. Това беше първата в източния блок трансплантация. Аз бях в „Пирогов“ санитарка и много се възхищавах от баща ми. Гледах го като божество, като пример, образ, който трябва да се следва“, разказва Татяна.

После Чирков става депутат във Великото народно събрание. „Неговите мотиви да се занимава с политика бяха България да се промени, да стане цивилизирана, да влезе в Европа. Мислеше, че можем повече, народът и политиката да се промени с благост, с търпение, с отворено сърце. Той мислеше, че политиката ще му даде възможност да просвети хората. До последно обаче остана разочарован. Дори от хора, които все още са в парламента“, споделя още Татяна.

И двете дъщери на Чирков – Джема и Татяна са доктори. „Искам да запомнят баща ми, да ценят това, което е постигнал, защото той наистина беше голям“, казва Татяна.