ТЕЖКАТА ИЗПОВЕД НА ЕДНА ОБИКНОВЕНА БЪЛГАРСКА ГУРБЕТЧИЙКА: ТРЪГНАХ СИ ОТ АНГЛИЯ И ЦЯЛ ЖИВОТ ЩЕ СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ НЕ

От начало бях убедена, че ще се справя бях предупредена за това от какво се състои работата но когато пристигнахме реалността бе друга. Настаниха ни е порт-кабина заедно с още 2 двойки с който деляхме една стая и т. н, казва българка в сайта spodeli.net.

Баните, тоалетните и кухнята бяха общи на може би 20-30 метра от кабината. Работата беше изморителна и тежка (но пари се вадеха) Бяхме бавни берачи на ягоди и аз и приятеля ми но все пак се справяхме. Обаче дойде един момент в които нямаше достатъчно работа за всичките 300 човека и започнаха един по един да ни махат. Въпрос на време бе да махнат и нас затова решихме да се преместим в Лондон и така след почти 2 месеца работа напуснахме фермата и с всички пари който имахме се отправихме към Лондон. Отседнахме при наши познати за няколко дни докато намерим квартира подходяща за финансите който имахме, аз щях да чистя къщи и момчето ми да работи строителство но за целта трябваше да премине през CNC тест или нещо подобно, който тест обаче изискваше време и пари. Бяхме се отчаяли много но в този момент ни изкочи предложение за работа на флаиери. Естествено веднага приехме, нямахме избор! Преместиха ни в друг град и веднага започнахме.. Първите няколко дни бяха що годе добре разнасяхме по 1000 флаиера за неопределено време от деня на различни райони и минавахме по горе-долу 20 мили на ден пеша..

След няколко дни обаче краката ни се превърнаха буквално в гъби, появиха се ужасни болки, отичане и т. н Беше много страшно вали, гърми ти си навън и разнасяш флаиерите. Изкарах 2 седмици на тази работа и започнах да търся вариянт да се прибера в България. Приятеля ми искаше да остане но пък не искаше и да си тръгвам сама. В крайна сметка се прибрахме и съжалявахме като луди, че сме си тръгнали от фермата. Точно седмица след прибирането ни в България съжалявах адски много, че съм решила да се прибера.

Надявам се всички който четат това да ме разберат правилно! Каквото и да ни се случваше там бяхме много по добре от тук, там може да се трепехме като животни но поне когато влизахме в магазина задоволявахме изцяло нуждите си. не сме се лишавали от нищо и знаехме за какво работим. Затова не се подавайте на носталгия и трудности НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ ЛЕСНО КАТО МЕН. Цял живот ще съжалявам, че поисках да си тръгна А можеше да сме толкова добре там сега.