Убийството на Георги Кузев не е нещо невиждано в България: Преди това беше Михаил Стоянов

През септември 2008 г. 25-годишният студент по медицина Михаил Стоянов е нападнат и зверски пребит до смърт, докато се разхожда в Борисовата градина в София. Тялото му е намерено с тежки черепно-мозъчни травми и задушаване, причинено от удушаване и счупена гръклянова кост.

В продължение на близо две години разследването на случая буксува, а извършителите остават неизвестни. Едва през 2010 г. криминалистите успяват да разкрият група от младежи (по това време студенти и ученици), които системно са обикаляли алеите на парка.

Разпитите разкриват смразяващ мотив: групата се е нареждала като „чистачи“ на Борисовата градина, а целта им е била да примамват, заграждат и нападат мъже, които са възприемали като хомосексуални.

Михаил Стоянов е станал тяхна жертва единствено въз основа на външния си вид и случайността, че се е намирал в парка в късен час.

Процесът срещу извършителите се проточи с години в съдебните зали, превръщайки се в символ на бавното правосъдие и необходимостта от законови промени спрямо престъпленията от омраза.

На 30 септември 2008 г. около 21:30 ч. Михаил Стоянов напуска дома си в кв. „Младост 3“ в София. Казва на майка си, Христина Стоянова, че иска малко да си почине от четенето за държавния изпит и че скоро ще се прибере.

Носи дънки, зелена фланелка с дълги ръкави, жилетка в сиво и бяло, бежово-оранжеви спортни обувки и сиви чорапи.

Според версията на прокуратурата малко по-късно същата вечер на алея в Борисовата градина се засича с група от няколко момчета, в която са Радослав Кирчев с прякор Рацата (по това време на 17 г.) и Александър Георгиев с прякор Джи. При разминаването единият се нахвърля върху него и почва да го удря по лицето, главата и гърдите. Друг го хваща с ръце за лицето и го притиска. В мелето внезапно се чува прищракване — от счупване на подезичната кост. Върху Стоянов е нанесен тежък побой — ритат го, душат го, скачат върху него. Студентът не оказва съпротива, едва си поема дъх, припада. Биячите го зарязват на алеята срещу спирката на „Ропотамо“. Преди да изчезнат Георгиев го обръща и пребърква джобовете на панталона му. Задига телефон „Нокия“, който по-късно го издава.

Трупът на Михаил е открит на 30 метра навътре в парка. Студентът умира от задушаване (механична асфикция)

Паралелът: Какво се промени и какво остана същото?

Приликите между двата случая разкриват сходни психологически и социални механизми, но с една съществена разлика, донесена от новото време.

Засадата и груповият механизъм: И в двата случая става дума за групово нападение в закътани зони на градски паркове (Борисовата градина в София и Младежкия хълм в Пловдив). Агресията се захранва от чувство за числово превъзходство и отсъствие на авторитет.

Самосъдът като оправдание: Мотивът и в двата случая се опира на Омраза — извършителите си самовнушават ролята на „морални съдници“, които имат право да наказват тези, които не се вписват в техните разбирания.

Новият елемент — Цифровият садизъм (2008 vs. 2026): Голямата разлика между двете престъпления е ролята на технологиите. Докато през 2008 г. извършителите се опитват да покрият следите си и разкриването им отнема две години, през 2026 г. младежите в Пловдив заснемат гаврата и побоя с мобилните си телефони. Стремежът към парадиране в социалните мрежи и пълното отсъствие на страх от наказание довеждат до бързото им разкриване, но същевременно показват още по-дълбок срив в етиката на младото поколение.

Случаят на Младежкия хълм показва, че уроците от трагедията с Михаил Стоянов все още не са научени, а агресията сред младежите е придобила още по-демонстративни и опасни измерения.