Украйна иска реакторите от АЕЦ „Белене“, но сделка не е сключена

Украйна продължава да проявява интерес към двата реактора, произведени за АЕЦ „Белене“, но продажба и доставка няма. Оборудването остава в България и не работи в Хмелницката АЕЦ. След среща с началника на кабинета на украинския президент Кирило Буданов премиерът Румен Радев предложи вместо продажба да се обсъди съвместно изграждане на централата в България.

„Можем да ги направим в „Белене“ с Украйна, с помощта на Европейския съюз и на Съединените щати“, заяви Радев. Засега обаче няма обявени инвестиционен план, окончателна цена, междудържавно споразумение или график за строителство.

Какво е одобрил Киев и защо сделката не е приключила

През юли 2023 г. Народното събрание възложи на българското правителство да преговаря с Украйна за продажбата на оборудването. Идеята беше двата реактора ВВЕР-1000 да бъдат използвани за довършването на трети и четвърти блок на Хмелницката АЕЦ. Украйна разполага там с изградена площадка, ядрена инфраструктура и действащ оператор.

Украинският парламент одобри покупката през февруари 2025 г. Това обаче беше политическо решение за придобиване на оборудването, а не доказателство, че то е купено или вече се използва. Според депутата Андрий Жупанин Киев е предложил 600 млн. долара, докато България е настоявала за близо 700 млн. долара. Българският парламент беше определил минимална продажна цена, близка до почти 1,2 млрд. лева, платени от държавата за оборудването.

През април 2025 г. тогавашният вицепремиер Атанас Зафиров заяви, че реакторите няма да бъдат продавани. Така украинското одобрение не доведе до сделка, а оборудването остана на площадката в Белене.

Защо съхранението не означава, че централата може да заработи

България не е взела окончателно решение да построи АЕЦ „Белене“. Проектът беше прекратен като държавна инвестиционна инициатива, а през 2023 г. парламентът избра продажбата на реакторите като начин за изход от натрупаните разходи. Предложението на Радев за съвместен проект е различен вариант, но само по себе си не представлява решение за строителство.

Допълнителен фактор са ограниченията, свързани с работата с руски компании. Реакторите са произведени от руския ядрен сектор, а „Атомстройекспорт“ има права и техническа роля по част от оборудването. През септември 2026 г. Министерският съвет предостави дерогация, позволяваща преконсервацията му с руско техническо ръководство. Тя се отнася до съхраняването и поддръжката, а не до изграждането или пускането на централа.

За работата на АЕЦ са нужни още строителство, лицензиране, системи за безопасност, турбинно и електрическо оборудване, финансиране и оператор. Реакторите са основна част от проекта, но не са достатъчни сами по себе си.

Какво остава да се изясни

По българското предложение централата би била изградена в България с украинско участие, а електроенергията би се доставяла към Украйна през Румъния. Засега няма публично представена схема за финансиране, цена или условия за такова партньорство.

Следователно потвърденото е, че Киев е одобрил покупка и продължава да проявява интерес. Не следва обаче да се заключава, че Украйна е придобила реакторите или че България вече е решила да изгради „Белене“. Ключовият въпрос е дали предложението за съвместен проект ще бъде подкрепено с конкретни договорености, финансиране и технически план.