106-годишният дядо Георги: Изял съм стотици агнета и прасета, не съм боледувал цял живот! Тайната е в

„Не съм боледувал цял живот. Сега, на 106 години, малко ме ядосва единият крак, но колкото повече го мажа, толкова повече ме боли“.

С тези думи започва разговорът ни със 106-годишния бай Георги Георгиев от пловдивското село Бенковски. Фронтовакът се бори за най-възрастен българин, като основна конкуренция засега е година по-възрастният му колега бай Неделчо от Свиленград.

„Изял съм стотици прасета, телета и агнета. Гледал съм по 10 прасета и всяка Коледа съм клал по едно заедно с теле. Не съм се лишавал от нищо. Цигари само не съм пушил, а вино и ракия съм пийвал по малко“, споделя още столетникът, който все още чува и вижда добре и сам отглежда домати и краставици в градинката си за свежа салата, както и няколко „щастливи кокошки“.

Една от тайните за дълголетието на дядо Георги се крие в стриктния режим, който десетки години наред спазва. Става всяка сутрин в 7 ч. и закусва. Обядва в 12 и ляга на следобедна дрямка до 15 ч. Вечеря не по-късно от 18 ч. и в 1 9 ч. вече е в леглото, където гледа новини и заспива.

„Храненето задължително е по часове. Кръвното винаги ми е било нормално и не съм страдал от него никога. И още нещо много важно – на злото отвръщам с добро“, казва още пред вестника пенсионерът, за когото се грижи неговата снаха д-р Красимира Велева след кончината на единствения му син.

За да не боледува цял живот и на здравето му на 106 години да могат да завиждат и млади хора дори, дядо Георги има още няколко малки тайни.

„На година изяждам поне по 200 лимона и една тенекия с мед. С тази рецепта излекувах сърцето си преди години и „двигателят“ ми стана още по-добре работещ и отпреди“, казва дядото.

Вековникът има и друго скрито оръжие, появи ли се кашлица през студените зимни месеци. „Пия две филджанчета с ракия, мед и захар и я ликвидирам веднага. Гарантирано е излекуването“, споделя столетникът, който с годините се е превърнал и в народен лечител.

За некоронованата титла на дядо Георги спомага и целебната му рецепта за лечение на перде на очите, от което самият той по-рано също се излекувал.

„В 200 г вода се слага лъжичка разтопен мед. Взимаш от сместа една капачка и я допираш до окото“, споделя пред „България Днес“ лесната и ефективна рецепта, която дала невероятен резултат при упорито използване за два месеца.

През целия живот бай Георги е бил или в армията, или овчар, или градинар. Каквото и да е работил, то е било свързано с много динамичен живот и ходене пеша. Както и с разминаване със смъртта по време на Втората световна война.

„На фронта носех лекарства на фронтоваците в окопите. Един път германците се бяха маскирали и направили засада. Започнаха да стрелят и оцелях като по чудо. Оставих конете и каруцата и започнах да бягам. Още ми е пред очите как германците убиваха наши войници с откоси. Беше страшно – трупове, кръв, стенания“, спомня си отлично 106-годишният нашенец и добавя, че никога не е мислил, че ще бъде убит.

На фронта освен да носи лекарства Георгиев бил и готвач. Там приготвял често доматена супа, която нарича „френковица“.

Бай Георги сам се оправя с градината и дървата. Цепи някои от тях за подпалка, други оставя по-дебели за горене. Складира ги под стълбите и оттам ги пренася към печката.

„Искам да умра тук, в тази къща. Правих я сам през 50-е години с 30 лв. заплата. Сега получавам 513 лв. пенсия. За пари не рева, имам си достатъчно, снахата също“, категоричен е оправният дълголетник.

Иска на море

Фронтовакът столетник иска близките му да го заведат на Черно море, защото никога досега не го е виждал. Има двама внуци и четирима правнуци. Самият той е израснал в многодетно семейство и цял живот не е спирал да работи.

Бай Георги пази непокътнато сакото с всички ордени за храброст и военни отличия от фронта. Придвижва се с бастун, а погледът му е изпълнен с добрина и жажда за живот.