Ивайло Цветков-Нойзи: Това не са избори, а концерт на Слави, тактиката му е да…

Слави Трифонов има право да постъпи както намери за добре, още повече при този резултат – 560 хил. гласа. Тези, които казват, че все пак той дължи едно „благодаря“ на всички, гласували за него, в някаква степен имат право.

От друга страна, когато се появи нова формация и за първи път влиза в парламента, аз лично съм склонен да бъда по-толерантен. Ние, така или иначе, не сме видели още нищо от тях, нито заявка за политики, нито заявки за приоритети, с изключение на точките от референдума. Това заяви в интервю за БГНЕС културният антрополог и журналист Ивайло Цветков-Нойзи.

„Това си е негова тактика!“, каза още Нойзи и допълни:

„Аз я сравнявам с един мисловен експеримент, който се нарича „Чайникът на Ръсел“, т.е. тежестта на доказване пада не върху самия Слави, който трябва да обяснява какъв е или не е, а по-скоро на неговите опоненти, които в общи линии ги оставя в състояние на гадателство – какво той ще предприеме, какъв е, кои са неговите хора и т.н.“, посочи още анализаторът.

На въпроса кой е най-логичният сценарий за развитие оттук нататък, той отговори:

„Не искам да спадам към тази телевизионна прослойка, която хвърля боб и гадае какво ще се случи. Доколкото е възможно мога да направя информирано предположение, че да – ГЕРБ-СДС ще предложи кабинет, той ще бъде отхвърлен и тогава вече трябва да видим какво казва Слави Трифонов.

Отиваме ли на нови избори? Той вярва ли в потенциала на неговия проект до такава степен, че да отиде на нови избори или ще се търсят начини да се сглоби „кабинет на протестите“ грубо казано?

Такъв не е невъзможен, виждали сме и по-грозни неща. Казвам грозни, защото целият т. нар. протест, който казва „не“ на ГЕРБ и специално на премиера Борисов са изключително хетерогенни. Човек дори идеологически не ги вижда как стоят един до друг. Видя се още на площада, че стоят в различни ъгли и очевидно не се понасят. Не се вижда и как биха стояли заедно в парламента“.

„Тези 51 депутата на Слави Трифонов в коя част на пленарната зала биха седнали, и това не знаем. Каква е тази партия? По-лява, в центъра, по-вдясно? Казвам това в кръга на шегата, но не знаем къде ще седнат тези 51 души“, посочи още Нойзи за „Има такъв народ“.

Според него, в България трансферът от телевизионния екран в политиката е лесен, защото политическите лица се мислят като образи. „Те не се мислят през политика, през заявки за политика и т.н. Това важи и за предишни проекти с елементи не месианизъм – ГЕРБ и Бойко Борисов, а преди това Симеон Сакскобургготски, та дори бих върнал назад до Иван Костов“, коментира още Ивайло Цветков.

„Не чух никой да каже най-важното за Слави Трифонов, това не са избори, това е концерт. Тези, които гласуват, са много повече от хората, които могат физически да попаднат на негов концерт. Това са фенове.

Бях първият, който каза, че Слави Трифонов всъщност е в предизборна кампания още от „Каналето“ насам“, допълни още той, давайки за пример позициите на екипа на телевизионния водещ още през 90-те години срещу правителствата на Виденов и Костов, а след това и срещу ГЕРБ години по-късно, когато Трифонов се превърна в най-ярката телевизионна звезда у нас.

„Трябва да си даваме сметка за нещо, което наричам политически атавизъм. Това не е рационалистки модел, при който гласуваш за някого, защото той ще направи първо, второ, трето.

Никой не може да ме увери, че средностатистическият избирател на Слави добре знае какво означава „мажоритарна система в два тура“. Слави не е изолирано явление, особено покрай популистката вълна през последните години – Зеленски, Бепе Грило и т.н. Има и много, които не ги знаем, защото са в държави, които не попадат в информационния поток“, смята още Нойзи.