Мешаната скара беше 3,20 лв., хлябът – 30 ст.

Това е фишът за заплата на майка ми от 80-те. Тя работеше като фризьорка във Варна в държавно предприятие.

Запазил съм фиша за заплатата ѝ от 80-те години, когато е вземала чисто 210,19 лв. По 30 лв. е изплащала за апартамента, който е купила.

За какво стигаше тази заплата?

Токът беше няколко стотинки на киловатчас. Водата – също няколко стотинки за кубик. Цената на билет за градския транспорт беше 6 ст., една баничка беше 30 ст., билетът за кино – от 20 до 50 ст., бензинът беше под левче. За нова кола – „Лада“ или „Жигули“ – се чакаше по 10-15 години, но пък москвичи и запорожци се намираха. Полските фиати бяха най-скъпи. Една мешана скара в ресторант „Евксиноград“ в центъра на Варна беше 3,20 лв., с ракията и салатата стигаше около 5 лв. Хлябът в магазина беше 30 ст.

Семействата почиваха поне веднъж в годината – на море. Една карта от предприятието за един човек за 14 дена струваше на работника между 17 и 22 лв.

Имаше развита туристическа дейност във всички градове, което даваше възможност за походи в планините с нощувки в прилични хижи почти за без пари. Можеше да пътуваш на екскурзия във всяка страна от социалистическия лагер, но излизането на Запад беше изключително трудно.

Почти всяко семейство имаше виличка, лозе или къщичка в близко село.

Данъците бяха смешно ниски. Да се чудиш как сме оцелели без ДДС, тол системи, винетки и всякакви други грабежи като тези, които търпим от днес.

Здравеопазването беше на ниво и беше напълно безплатно. Образованието също. А за високия му статут е давала оценка и Маргарет Тачър.
Имахме стойностни космически разработки. В спорта имахме големи успехи и много шампиони.

Не живеехме богато, но държавата беше социална и макар че хората бяха жлъчни към властта, бяха спокойни и можеха да пуснат децата си сами на училище.

В онези времена, ако имаш достатъчно силни връзки, можеше да стигнеш далече.

Червена буржоазия имаше и тя беше в партийния елит. Това беше дразнещо и отблъскващо.

Красимир Симеонов