Честит празник: На 6 септември 1885 г. се обединяват Княжество България и Източна Румелия! Как българите преначертаха картата на Европа

Днес честваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Честит празник, България!

На 6 септември 1885 г. хиляди българи, живеещи на изкуствено разделена територия, се обединяват и заживяват заедно без географско разделение да стои помежду им.

България се съединява благодарение на дейността на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), създаден през 1880 г. Това става след военен преврат, който е подкрепен от Княз Александър I Батенберг.

Страната е разделена на Княжество България и Източна Румелия, която попада в границите на Османската империя, от Великите сили на Берлинския конгрес през юни 1878 г.

Начело на БТЦРК през февруари 1885г. застава Захари Стоянов, който се заема със задачата да пропагандира идеята за обединението на родината посредством публикации в пресата и организиране на публични мероприятия.

Едно такова мероприятие е това на връх Бузлуджа след смъртта на Хаджи Димитър, на което се стичат хора както от Княжество България, така и от Източна Румелия.
Заради несправедливото разпокъсване на България с Берлинския договор, обединението на територията ѝ и националното освобождение стават основен приоритет имечтана развръзка на българския народ. Захари Стоянов е един от хората, които подкрепят идеята родината да се обедини под скиптъра на Княз Александър I.

Така, след подготовка, започнала през есента на 1885 година и подкрепена от висши военни, на 6 септември бунтовници влизатв Пловдив и свалят от власт назначения от султана генерал-губернатор Гаврил Кръстевич. Георги Странски оглавява създаденото временно правителство.

Рано сутринта на 6 септември в Пловдив е обявено Съединението.

Това е изторически акт, преначертал картата и историята на Европа.

Във времето след този радостен за целия народ ден обаче идва предизвикателството Съединението да бъде опазено и защитено. Редица общественици и революционери дават живота си за тази национална кауза, родила се и живяла години наред в умовете и сърцата на българите, разделени несправедливо от Великите сили.

С чествания и други инициативи в цялата страна ще бъде отбелязан празникът.

На 6 септември БПЦ чества и паметта на светите мъченици Ромил и Евдоксий и Преп. Архип

Те живели в различни времена. Ромил бил началник на гвардията при император Траян. В началото на II век владетелят тръгнал с войска на изток да усмирява някои непокорни племена. Донесено му било обаче, че във войската му имало много хиляди християни.

Разгневен, императорът заповядал да ги лишат от военно звание и да ги изпратят на заточение в арменския град Мелитин (сега Малатия в Източна Турция). Но при императора се явил Ромил, който изтъкнал, че със заточаването на толкова много войници ще се намали значително силата на войската.

При това открито и безстрашно му заявил, че и сам той е християнин. Безмилостният император веднага заповядал да подложат Ромил на мъчения, докато не се откаже от вярата си. Но изтезанията не сломили доблестния християнин и воин.

Тогава Траян наредил да го обезглавят. А всички войници християни били изпратени на заточение. Там хиляди от тях били разпънати на кръст. Останалите умрели от мъченията. Макар и безименни, тяхната памет оттогава се тачи в Църквата.

Свети Евдоксий бил висш офицер при император Диоклетиан. Като убеден християнин той не криел християнската си вяра, но за да запази семейството си от поредното гонение, се оттеглил в едно село в Мала Азия и там бил за пример на всички с добротата и жертвоготовността си.

А когато управителят на града узнал, че Евдоксий, необезпокояван, изповядва вярата в Христос сред местните, изпратил да го заловят, за да не дава пример на другите.

Предложили му да се откаже от вярата си, за да запази живота си. Евдоксий решително отказал и отново смело заявил, че вярва във Възкръсналия на мъртвите Иисус Христос. Имало и хиляди други изповедници във войската. Затова било решено да накажат само военачалниците. Сред тях бил и доброславният Евдоксий, както се превежда името му. Това станало в 311 г.

Св. ап. Архип

Св. ап. Архип бил епископ на гр. Колоса в малоазийската област Фригия. В неговия дом се извършвали божествените служби. Апостол Павел го ръкоположил за епископ. Неговата жена Апфия му помагала в разпространяването на словото Божие.

Велико чудо на Архангел Михаил: Как спря буйни реки и спаси своя храм

Православната църква днес почита спомена за чудото на свети архистратиг Михаил в древногръцкия град Колоса, област Фригия. На този ден се отбелязва едно от най-внушителните явявания на небесния военачалник, който с Божията сила спрял водите на две реки, за да спаси посветения на него храм и праведния му служител.

Свещеният извор и гневът на езичниците

Историята започва край град Иерапол, където извирал извор с чудотворна вода, даряваща изцеление на множество болни. На това място, след проповедта на светите апостоли Йоан Богослов и Филип, които победили езическия култ към огромна змия (ехидна), бликнал лечебният извор. Години по-късно, в знак на благодарност за изцелението на своята няма по рождение дъщеря, един местен жител построил красива църква в чест на св. Архангел Михаил точно над водата.

Славата на чудотворния извор и храма растяла, което предизвикало омразата на езичниците в региона. По това време в храма служел един благочестив монах на име Архип, който от 10-годишна възраст се посветил на Бога и прекарал десетилетия в пост и молитва. Именно неговата вяра и чудесата привличали все повече хора към християнството.

Опит за унищожение

В стремежа си да унищожат светинята и да сложат край на християнското влияние, противниците на вярата замислили коварен план. Те решили да съединят теченията на две планински реки, минаващи наблизо, и да насочат обединената им мощ към храма, за да го потопят и разрушат.

Когато буйните води заплашително се приближили до църквата, свети Архип не напуснал своя пост. Той паднал на колене и започнал горещо да се моли на своя небесен покровител за закрила.

Чудесната намеса

В отговор на молитвата му, пред храма се явил сам Архангел Михаил. Божият военачалник се обърнал към изплашения монах с думите: „Не бой се!“, след което се приближил до връхлитащия воден поток.

Архистратигът вдигнал дясната си ръка, изобразил кръстния знак над водата и повелил: „Спри там!“. В същия миг водите спрели своя ход. След това, по думите на църковното предание, архангелът ударил с жезъла си в една огромна скала, която се разцепила и образувала дълбока пукнатина. В нея той насочил речните води, които оттогава потекли под земята.

Наследството на чудото

Така храмът и неговият пазител били спасени по чудо. В памет на това удивително събитие, случило се през IV век, Църквата е установила днешния празник. Преподобни Архип служил на Бога до 70-годишната си възраст и починал в мир, а чудото в Колоса остава едно от най-ярките свидетелства за силата на вярата и застъпничеството на свети архистратиг Михаил като защитник на вярващите.