118 години Независимост на България – историк разкрива малко известни детайли

Днес България празнува Деня на независимостта. Преди точно 118 г. – на 22 септември 1908 г. с манифест княз Фердинанд I обявява Независимостта на България и така поставя началото на Третото българско царство.

Този акт неслучайно е извършен в църквата „Св. 40 мъченици“ в старата ни столица Велико Търново: там и самият княз се провъзгласява за цар.

Защо този акт от 22 септември 1908 г. е толкова важен?

С него се отхвърлят и последните васални връзки с Османската империя.

Освен това обявяването на Независимостта е в пряка връзка с други две много важни събития, които го предшестват, а именно Освобождението през 1878 г. и Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г.

Руско-турската война възстановява България на политическата карта на Европа, а Берлинският конгрес разпокъсва територията на страната и по този начин потвърждава нейния васален статут.

Дори и след Съединението от 1885 г. страната ни продължава да бъде васална на Османската империя и няма право да сключва търговски договори и военно-политически споразумения с други държави, да въвежда митнически тарифи.

Освен това е трябвало да поеме изплащането на големия външен дълг на Османската империя и да плаща ежегоден данък на султана. Не е могла да има дипломатическо представителство в нито една друга държава, собствена армия и още редица негативи за страната.

През този период възникват благоприятни условия за обявяване на Независимостта на младата държава. В началото на 1908 г. княз Фердинанд поставя на власт правителство начело с Александър Малинов. Конкретни призиви за обявяване на Независимостта идват от самия министър-председател. Още на първата си аудиенция при княза той заявява, че е настъпил благоприятен момент за действия в такава насока.

И така настъпва денят на Независимостта, в който главните действащи лица са княз Фердинанд и неговият министър-председател. Не на последно място в този акт е важно участието и подкрепата на народа, който живо се интересува и посреща с вълнение всяко действие на своя княз. Изминали са почти 30 години от Освобождението, а съдбата на България отново е в ръцете на Османската империя.

Затова денят на Независимостта е очакван с голямо внимание и ентусиазъм, особено от жителите на старопрестолната ни столица.

„Обявявайки Независимостта, България става държава, юридически равна с всички останали и получава суверенитет. Макар че частично суверенитетът неофициално е бил придобит и преди това“ – казва докторът на историческите науки Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново, цитиран от БНР:

„Изразява се в това страната ни да има дипломатически представителства по света, да сече свои собствени монети, да провежда независима външна политика. Ставало е винаги формално, след като се случат събитията, които са били утвърждавани от султана, което е малко унизително за владетеля. Княз Фердинанд, макар все още не толкова решителен, но под влиянието на своите приближени, решава да обяви Независимостта.

До момента според Берлинския договор България е независимо васално на султана княжество, а титлата на владетеля не е цар, което се равнява на император, а е княз, което е равно на престолонаследник. Това е юридическата страна на нещата.

От икономическа гледна точка това не е добро действие, защото България губи пазарите на Османската империя, която в това време се разпространява и в Близкия Изток, и в Северна Африка. Т.е. те са недостъпни, или ако са достъпни, то трябва да се плащат съответните мита, които въобще не са малки. Но за самочувствието на народа, за самочувствието на монарха и на политиците това е един много важен акт.

Можело е и по друг начин да се развият събитията, но Фердинанд, макар че е виновник за две национални катастрофи, все пак е бил и добър държавник, поне аз така го възприемам. Искал е да се обединят всички земи, населени с българи, в една държава.

Така или иначе, след Междусъюзническата война България е унижена, отнети са ѝ територии, търпи и ред други санкции, затова е неизбежно включването ѝ в Първата световна война на страната на централните сили, които са обещавали всички тези загуби да бъдат възстановени след победата във войната.

Това обаче не се случва, напротив – войната довежда до втора национална катастрофа. На фронта загиват около 300 хил. човека, около 400 хил. са ранени или остават инвалиди. Въобще, това е страхотно поражение за националното стопанство на държавата“ – казва още Иван Църов.

Какви са настроенията в старата българска столица Велико Търново по време на провъзгласяването на Независимостта?

Разказът на д-р Иван Църов е красноречив. Еуфорията и радостта превръщат този ден в празник за търновци и за това свидетелстват разкази на съвременници, достигнали до наши дни.

Тъкмо на разказ на свидетел се позовава като историк и д-р Иван Църов в описанието си на деня 22 септември преди 118 години:

„Княз Фердинанд е във Виена по това време, оттам с княжеската фрегата се спуска към пристанището в Русчук, където хваща трена за Търново. Когато спират на гара „Две могили“, той вече почти е склонил да приеме да извърши този акт на обявяване на Независимостта. Той е заедно с премиер-министъра Малинов, който на практика на ръка написва словата на манифеста за обявяване на Независимостта.

Все пак влакът идва от Търново, но понеже вече е надвечер и почти се е мръкнало, с оглед сигурността го вкарват в единия от тунелите по пътя, а от двете страни на тунела пази войската от 18-ти Етърски полк. Гражданите знаят какво ще се случва в техния град, защото още предния ден е минал глашатай.

Неясно защо обаче влакът се връща назад и спира на гара „Трапезица“. Князът слиза и тръгва с малката си свита към църквата „Св. Димитър“, която по това време е в руини. Там спира и се задържа 15 – 20 минути, може би в последния момент прехвърляйки в главата си всички възможни негативни последствия, които би имал един такъв акт. След това продължава, защото било обявено, че Манифестът ще се прочете на хълма Хисар (днес – Царевец).

В организационно отношение е имало една голяма неразбория, но да не пропуснем един важен момент: когато царят слиза на гара „Трапезица“, даже преди още да слезе, там го чака кметът на Търново с пишещата машина от кметството в ръце.

Оттук става ясно, че това връщане на влака назад не е случайно. Веднага Малинов му подава през прозореца манифеста, кметът Иван Вителов го написва в четири екземпляра и до музея на Търново достига вторият екземпляр от тези четири, в които е написан Манифестът за обявяване на Независимостта.“, казва още историкът. blitz.bg