Интересен празник е днес: Поверия забраняват бижутата и изхвърлянето на боклук, но Църквата казва друго

Денят е с особено важно място в православния календар, но около него през годините са се натрупали и множество поверия – от забрана да се изхвърля боклук до съвет да не се носят бижута, да не се ходи в гората и да не се дават кибрит или свещи назаем. Важно уточнение е, че тези забрани не са част от православното богослужение и не са църковни предписания. Те принадлежат към народния фолклор и местни традиции, докато Българската православна църква на 10 октомври почита няколко конкретни светци и мъченици.

В официалния календар на Българската патриаршия за днес са записани светите 26 преподобномъченици Зографски, мъчениците Евлампий и Евлампия и преподобни Теофил Изповедник. Именно Зографските мъченици имат особено силна връзка с българската църковна история.

Двадесет и двама монаси и четирима миряни от българския манастир „Св. Георги Зограф“ на Атон загиват мъченически през XIII век, след като отказват да приемат наложената църковна уния. Според преданието те били затворени в кула, която била подпалена, а паметта им се почита на 10 октомври. Българската патриаршия определя подвига им като защита на православната вяра.

На същата дата се почитат и братът и сестрата Евлампий и Евлампия. В разпространени текстове се среща твърдението, че те произхождат от Митилини, но православните житийни източници ги свързват с Никомидия в Мала Азия и началото на IV век. Те живели по времето на император Максимиан, когато преследването на християните било особено жестоко.

Според житието Евлампий бил заловен, след като открито се противопоставил на гоненията срещу християните. От него било поискано да се отрече от вярата си, но той отказал и бил подложен на тежки мъчения. Когато сестра му Евлампия разбрала какво се случва, тя също заявила, че е християнка и застанала до брат си.

Преданието разказва, че двамата били хвърлени в нагорещена пещ, но оцелели. Впоследствие Евлампий бил обезглавен, а Евлампия починала от нанесените й мъчения. Православната традиция разказва и за около 200 души, които приели християнството, след като станали свидетели на тяхната твърдост, и също били убити.

С християнския смисъл на деня са свързани съвсем други „забрани“. Както и на всеки друг църковен празник, вярващият е призован да се въздържа от злоба, клевета, завист, отмъстителност, грубост и отказ да помогне на човек в нужда. Това не са специфични правила само за 10 октомври, а основни нравствени принципи на християнството.

Доста по-цветни са народните поверия, които се разпространяват за датата. Според едно от тях на 10 октомври не трябва да се изнася боклук от дома, защото заедно с него човек можел символично да „изхвърли“ благополучието си. В други традиции се среща предупреждение да не се дават кибрит, свещи или огън назаем, защото така от къщата можели да си тръгнат топлината и берекетът.

Друго поверие съветва да не се носят накити, тъй като се смятало, че могат да привлекат неприятности. Среща се и забрана за работа в градината или ходене в гората. Нито едно от тези правила обаче не фигурира в православния календар като църковно изискване и не бива да се представя като забрана на Българската православна църква.

Любопитното е, че част от поверията дори си противоречат. На едно място се твърди, че нищо не трябва да се изхвърля от дома, а друга традиция съветва човек точно на този ден да се освободи от стари и ненужни вещи. Обяснението е просто – става дума за различни фолклорни пластове, събирани от различни региони и народи, а не за единна религиозна система.

Според второто вярване старите и непотребни предмети символично носят натрупаната тежест от миналото и отстраняването им от дома трябва да отвори място за добро. Запазените дрехи и вещи пък се препоръчвало да бъдат дадени на човек в нужда. Именно благотворителността е тази част от подобни традиции, която най-лесно намира допирна точка и с християнското разбиране за милосърдие.

Затова 10 октомври може да бъде интересен ден както за хората, които следят народните обичаи, така и за вярващите, но двете не трябва да се смесват. Църквата почита мъчениците заради тяхната вяра и саможертва. Бижутата, боклукът, градинската работа и ходенето в гората принадлежат към света на поверията, а не към каноните.

А най-силната българска следа в днешния календар остава паметта на 26-те Зографски мъченици – 22 монаси и четирима миряни, чието мъченичество е запазено като една от драматичните страници в историята на българския манастир на Света гора. Флагман.бг