Кънчев: Русия разполага с капацитет за дронов удар в Черно море

Русия е единствената сила в Черно море с капацитет и оперативни възможности да извърши удара с дронове срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона, заяви експертът по международна сигурност и геополитика Румен Кънчев. Българските институции обаче засега не са посочили категорично извършител, а произходът на дроновете предстои да бъде изследван.

Инцидентът е станал на около 70 морски мили източно от Бяла. При атаката с морски и въздушни дронове единият кораб е потънал, а другият е получил повреди. Случаят беше обсъден на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), посветено на рисковете за морската сигурност и критичната инфраструктура.

Кой стои зад атаката остава неустановено

Кънчев определи удара като руска операция и заяви, че друга сила в Черно море не разполага с необходимия капацитет. Това е оценка на експерта, а не заключение на българските власти. След заседанието премиерът Румен Радев каза, че към момента няма основание Русия да бъде посочена категорично като извършител.

За изясняването на случая трябва да бъдат изследвани отломките от дроновете. Европейската агенция по морска безопасност е предложила безвъзмездно да анализира останките от потопения кораб. Според Кънчев обследването от специализирани морски съдове може да даде допълнителни данни за използваните безпилотни системи и за извършителя.

Разграничението между експертна оценка и установен факт е съществено: докато анализът на останките не приключи, публично заявената версия за руска атака не може да се приема като официално потвърдена. Резултатите от изследването са ключови както за установяване на отговорността, така и за оценката на риска за корабоплаването.

Кънчев критикува решенията след заседанието

Експертът определи заключителния документ на КСНС като твърде описателен. Според него той отчита разпространението на високотехнологични бойни и безпилотни системи и заплахите за критичната инфраструктура, но не насочва изпълнителната власт към конкретни действия.

Кънчев смята, че документът е трябвало да постави задача за изработване на стратегия и да насърчи по-активно участие на България в инициативи на ЕС и НАТО за сигурност. Той възрази и срещу акцента върху дипломацията, като посочи, че тя не бива да замества отбранителните и защитните мерки.

Практическият въпрос, който поставя тази критика, е как предупрежденията за нови заплахи да бъдат превърнати в конкретен план, отговорности и способности. Самото отбелязване на риска не показва как страната ще го ограничава.

Предложението за противовъздушна отбрана

Кънчев настоя България спешно да изгради противоракетна и противовъздушна защита. По думите му страната няма батареи „Пейтриът“, докато Румъния разполага със седем, а Гърция — с около девет. Той посочи оценка на военни специалисти, според която са необходими три батареи за Сухопътните войски и две за Военновъздушните сили.

Това е предложение на експерта, а не обявено решение за закупуване или разполагане на системи. Кънчев отбеляза, че дори една батарея би била само първа стъпка. Така спорът около атаката обхваща два отделни, но свързани въпроса: кой е извършителят и доколко България е подготвена да защитава морската зона и критичната си инфраструктура.