Жителите на „Младост 1А“ искат училище, детска градина и инфраструктура преди ново строителство

Жителите на „Младост 1А“ настояват новото жилищно строителство в съседната местност „Людмила Живкова“ да бъде обвързано с конкретни подобрения, които да са готови преди появата на новите сгради. На среща в 145. СУ „Симеон Радев“ на 7 октомври те поставиха на първо място училището, детската градина, уличната мрежа и безопасността на движението.

В разговора участваха заместник-кметът по градско планиране и развитие арх. Любомир Георгиев, представители на общинското направление и районният кмет Кукурин. Повод бяха три процедури за подробни устройствени планове (ПУП), свързани с ново строителство в района на супермаркет „Била“, бензиностанцията и тенис кортовете. Те са започнали през 2024–2025 г. и се намират на различни етапи.

Повече жители, по-голямо търсене на места в училища и градини

Според представения от арх. Георгиев анализ населението на местността „Людмила Живкова“ може да достигне около 7000 души, ако бъдат реализирани вече одобреното и предвижданото строителство. Това е приблизително колкото населението на „Младост 1А“ и би означавало допълнително натоварване на кварталните улици и по-голяма нужда от места в образователните заведения.

За „Младост 1А“ са отчетени около 355 необходими места в детските градини при 255 налични. В устройствения план е предвидена, но все още неизградена градина с капацитет около 280 места. Към това анализът добавя приблизително 460 места, които биха били необходими за бъдещите жители на съседната зона.

Тези числа показват защо спорът не се свежда само до това дали да има ново строителство. Въпросът е и дали обществената инфраструктура ще може да поеме новото население, както и кога ще бъде осигурена. Жители заявиха, че не искат поредни обещания без гаранции. Родителка от 145. СУ посочи, че от години се говори за обновяване на училището, а залата за срещата е станала използваема благодарение на благотворителен базар на родители.

Общината търси споразумения с инвеститорите

Георгиев обясни, че възможностите на администрацията да спира законосъобразни инвестиционни предложения са ограничени. Отказите могат да доведат до продължителни съдебни процедури, а съществува и риск съдът да задължи общината да одобри плановете. Като алтернативен подход се обсъждат споразумения, чрез които част от стойността, създадена при одобряването на устройствени планове, да се насочи обратно към квартала под формата на обществена инфраструктура.

С тримата инвеститори вече са започнали разговори, но към момента няма подписани споразумения. Сред обсъжданите възможности са нова детска градина, обновяване и разширяване на 145. СУ, подобряване на спортната база и мерки за транспортна достъпност и безопасност. Жителите настояха обществените обекти да бъдат изградени преди жилищните сгради, за да не се отлага решаването на проблемите след увеличаването на натоварването.

Трафикът и състоянието на кварталните пространства остават проблем

На срещата бяха поставени и недостигът на паркоместа, затрудненият достъп до квартала и интензивното движение около училището. Жители обърнаха внимание на лошото състояние на част от пешеходните алеи, които се наводняват при дъжд, и на тесните улици около терена за бъдещата детска градина. По думите им новото строителство ще увеличи не само броя на жителите, но и автомобилния поток.

Общината прие, че организацията на движението трябва да бъде анализирана. Като възможност за подобряване на достъпността беше посочена бъдеща транспортна връзка с бул. „Копенхаген“, но гражданите поискаха внимателно да се оцени отражението ѝ върху трафика в квартала. Те настояха и за по-добра поддръжка и защита на зелените площи.

Предложенията от срещата ще бъдат използвани в разговорите с инвеститорите. Засега не са обявени срокове за споразумения или за изпълнение на отделните проекти. Затова ключовият въпрос остава дали евентуалните ангажименти ще съдържат ясна последователност и гаранции, които да осигурят инфраструктурата преди или заедно с новото строителство.

В по-дългосрочен план общината посочва промяна на Общия устройствен план и създаване на Фонд „Благоустройство“, чрез който част от стойността от новото строителство да се връща в кварталите. За тези решения са нужни законодателни промени. До приемането им споразуменията с инвеститорите остават един от инструментите, които администрацията обсъжда в рамките на действащите правила.