Анализатори: България трябва да укрепи защитата си в Черно море

Атаките с дронове срещу два търговски кораба в Черно море засилиха призивите България да премине от политически декларации към конкретни отбранителни способности. Журналистът Емилия Милчева постави въпроса защо страната не е участвала в обсъжданата по-рано антидрон система на НАТО, а социологът Андрей Райчев акцентира върху значението на мястото на инцидентите и рисковете за сигурността.

Правителството обяви, че планира да подсили наблюдението и отбраната по Черноморието с още безпилотни летателни системи и зенитно-ракетни комплекси. България обаче няма да иска задействане на член 4 от НАТО.

Два кораба са атакувани в българската изключителна икономическа зона

Инцидентите са станали на 13 октомври. Корабът „Челси 3“, плаващ под малтийски флаг, е бил ударен на около 18 морски мили източно от Бяла. При атаката са пострадали 12 души. Друг търговски кораб е подал сигнал за помощ на около 17 морски мили източно от Крапец и впоследствие е потънал. Един член на екипажа му е спасен.

И двата случая са станали в изключителната икономическа зона на България, а не в териториалните води. Райчев посочи, че това разграничение е важно при обсъждането на българската реакция. То уточнява къде са станали атаките, но само по себе си не отговаря на въпроса кой е отговорен за тях. Произходът на дроновете предстои да бъде установен.

Призиви за способности, а не само за политически позиции

Милчева заяви, че липсата на ясна комуникация от властите създава напрежение и оставя място за спекулации. Тя попита защо България не е участвала в обсъжданата по-рано антидрон система на НАТО и направи паралел с предишни инциденти в страната, включително запалените антени и взривовете в складовете на Емилиян Гебрев.

Според журналистката евроатлантическата позиция на България трябва да бъде подкрепена с реални средства за наблюдение и отбрана. Това е оценка за нужните приоритети, а не потвърждение, че страната вече е придобила конкретни нови способности. Практическият въпрос е как обявените мерки ще подобрят откриването и проследяването на заплахи над морето.

Райчев определи Русия като агресор в настоящия конфликт и предупреди, че Европа е изправена пред едновременно подкопаване на мира и икономическия растеж. Той посочи, че съчетаването на тези два риска може да натежи върху устойчивостта на европейските структури.

Какво обяви правителството

След атаките кабинетът съобщи за планове да бъдат разположени още две безпилотни летателни системи и допълнителни зенитно-ракетни комплекси. Министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че Черно море вече е зона на конфликта и са необходими допълнителни мерки.

Външният министър Велислава Петрова е потърсила съдействие от ЕС и НАТО за установяване на произхода на дроновете и засилване на наблюдението над въздушното и морското пространство. Премиерът Румен Радев свика заседание на Съвета по сигурността и разговаря с руския посланик Елеонора Митрофанова. България е уведомила партньорите си в НАТО и ЕС, а парламентът изслушва премиера, министрите и ръководителите на службите за предприетите действия.

Ключовият въпрос остава дали планираните системи ще осигурят по-добро наблюдение и защита и как ще бъде съобщавана информацията за подобни инциденти. От известното до момента следва, че реакцията включва както отбранителни мерки, така и търсене на международна помощ; конкретни заключения за произхода на дроновете все още не са посочени.