Михаил Константинов: На президентски избори гласове не се купуват

На президентски избори гласове не се купуват и не се продават – такава е оценката на проф. Михаил Константинов, основана на 35–36 години професионален опит в изборния процес. Коментарът му идва на фона на подготовката за вота на 25 октомври и отчетените от МВР сигнали за предполагаеми нарушения.

До 13 октомври в министерството са постъпили 34 сигнала за нарушения на изборното законодателство. 31 от тях са за купуване на гласове. Образувани са четири досъдебни производства – едно бързо и три по общия ред.

МВР е провело 119 специализирани операции

От 28 септември полицията е извършила 119 специализирани операции в страната, а съставените предупредителни протоколи са 373. По данни на МВР действията се координират с ДАНС и прокуратурата.

Тези числа показват обхвата на подадените сигнали и предприетите проверки, но не установяват сами по себе си, че е извършено престъпление. Сигналът е повод за проверка, а досъдебното производство е етап от разследването – нито едното, нито другото представлява доказателство за вина.

Константинов е директор на „Електорални анализи и прогнози“ в „Галъп Интернешънъл Болкан“ и бивш член на Централната избирателна комисия. Той подчертава, че изводът му за президентския вот е професионална оценка, а не официално заключение на изборната администрация или разследващите органи.

Защо местните избори са по-уязвими

Според Константинов търговията с гласове има по-голямо значение при парламентарни избори, а най-силно се проявява при местния вот. При избор на кмет или общински съветници сравнително малка промяна в броя на гласовете може да повлияе на крайния резултат. При европейските избори той определя интереса към купуването на гласове като по-слаб, тъй като резултатът се възприема като по-малко значим в сравнение с местните решения.

Това обяснява разликата между наличието на сигнали и оценката за възможното им влияние върху резултата. Броят на сигналите не показва колко от тях ще бъдат потвърдени, нито дали предполагаемите нарушения биха могли да променят избора. За това са нужни резултати от проверките и разследванията.

Според Константинов доверието в изборите отслабва

Константинов предупреждава и за постепенно намаляване на общественото доверие в изборните резултати. По думите му вниманието към отделни случаи на нарушения може да подхранва по-широкото убеждение, че изборите като цяло се фалшифицират.

Като пример за висок изборен стандарт той посочва вота за 36-ото Народно събрание на 13 октомври 1991 г. В него участват 38 партии и коалиции, активността е 84%, а недействителните бюлетини са 2,7%. Константинов определя тези избори като първите свободни и честни след близо 57 години несвободен изборен процес и смята, че постигнатите тогава стандарти трябва да бъдат възстановени.

Предстоящият президентски вот поставя на преден план две отделни задачи: институциите да проверят всеки конкретен сигнал, а публичните оценки да не се бъркат с доказани нарушения. Именно разграничението между подозрение, разследване и установено престъпление е важно както за оценката на изборния процес, така и за доверието в резултата.