Министърът на правосъдието: Решенията на Конституционния съд са компас, а не пречка

Министърът на правосъдието Николай Найденов заяви, че решенията на Конституционния съд трябва да служат като ориентир за властта, а не да се възприемат като пречка. Той пое ангажимент правителството да се съобразява с посоката, задавана от съда, и посочи, че институциите трябва да се учат от допусканите в миналото грешки.

Найденов говори на международна конференция в София, посветена на 35-ата годишнина от създаването на Конституционния съд на Република България. Форумът е под надслов „Ролята на конституционните съдилища за гарантиране на правовата държава“.

Съдът като коректив на властта

Министърът подчерта, че Конституционният съд не винаги казва на управляващите това, което те искат да чуят. Именно способността му да заема позиция, независима от моментните очаквания на властта, го прави ценен, посочи той.

По думите на Найденов през последните 35 години съдът неведнъж е бил арбитър между властите в периоди на политическо напрежение и конституционни изпитания. Решенията му са осигурявали баланс и са защитавали държавността, каза министърът. Той определи като основно предизвикателство пред институцията отстояването на принципа, че правото стои над политическата конюнктура.

Найденов описа конституционното правосъдие като връзка между Конституцията и механизма на разделение на властите. Според него ролята на съда за наблюдение на този баланс е особено важна за демократичното общество.

Какво означава заявеният ангажимент

Определението на решенията на Конституционния съд като „компас“ изразява позиция за отношението на изпълнителната власт към конституционния контрол: съдебните решения трябва да насочват действията на институциите, дори когато са неудобни за управляващите. Министърът заяви, че няма да се отклоняват от тази посока и че при бъдещата работа ще се отчитат допуснатите преди грешки.

Засега това е общ принцип, а не съобщение за конкретна законодателна промяна или решение на правителството. Найденов не посочи определен казус, по който властта възнамерява да предприеме действия. Затова практическото значение на заявката ще зависи от това доколко последователно институциите ще прилагат този подход при конкретни конституционни спорове.

Изказването поставя в центъра и въпроса за границите между политическото управление и конституционните правила. Посланието на министъра е, че тези правила не бива да се разглеждат като пречка пред властта, а като рамка, която запазва равновесието между институциите.