Ударите срещу търговски кораби в Черно море са насочени не само към корабоплаването

Ударите срещу търговски кораби в Черно море са насочени не само към корабоплаването, а и към създаване на напрежение в засегнатите държави, без да се стигне до задействане на механизмите за колективна отбрана на НАТО. Такава оценка направи Димитър Гърдев, бивш депутат от „Има такъв народ“ и бивш председател на парламентарната комисия по европейските въпроси, в предаването „Тази събота и неделя“ на bTV.

Гърдев заяви, че България не е закъсняла с мерките за сигурност. По думите му действията на държавата следват решенията на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) и включват търсене на подкрепа от съюзниците и европейските институции.

Натиск в икономическите зони

Според Гърдев атаките се извършват в изключителните икономически зони на черноморските държави. Там правата на крайбрежните страни са свързани основно с проучването и използването на природните ресурси. Той определи ударите като част от подход, който цели да създаде натиск, без да доведе до задействане на колективните отбранителни механизми на НАТО.

Това е оценка на Гърдев за целите на атаките, а не официално установен мотив за всеки отделен удар. По думите му ефектът може да надхвърли непосредствената заплаха за корабите: подобни действия могат да засилят общественото напрежение и разделението в държавите, които са изложени на риск.

Значението на региона е свързано и с международната търговия. Гърдев посочи доставките на енергийни ресурси и храни през Черно море, от които зависят и държави в Африка и Близкия изток. Президентът Илияна Йотова също е поставила въпроса за ролята на Черноморския регион в глобалната сигурност по време на Общото събрание на ООН.

Какви мерки предприема България

Гърдев посочи, че след заседанието на КСНС са последвали мерки и дипломатически действия. България е потърсила подкрепа от НАТО и Европейския съюз, а темата за сигурността в Черно море е била поставена и на европейско равнище. Като знаци за подкрепа той посочи реакциите на генералния секретар на НАТО Марк Рюте и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

По думите му страната получава съдействие от Европейския център за сателитно наблюдение. Предстои да бъдат разширявани и мерките за наблюдение на въздушното пространство и морската обстановка. Конкретен срок или обхват на това разширяване не беше посочен.

Гърдев подчерта, че действията трябва да се съобразяват с международните договорености, включително с Конвенцията от Монтрьо за режима на преминаване през турските проливи. Това поставя предложенията за ескорт на търговски кораби от български военни в по-широк контекст: според него защитата трябва да се преценява спрямо международните правила и възможностите за съюзническо съдействие.

Защо не е поискано ново задействане на член 4

Член 4 от Северноатлантическия договор предвижда консултации между съюзниците, когато държава членка смята, че сигурността, политическата независимост или териториалната ѝ цялост са застрашени. Гърдев припомни, че България вече е използвала този механизъм във връзка със сигурността на фона на войната в Украйна, заедно с други съюзници.

Според него на заседанието на КСНС е преценено, че повторното му задействане няма да има необходимия ефект, тъй като механизмът вече е бил използван. Вместо това България е разширила работата си чрез европейските институции и прякото взаимодействие със съюзниците. Това разграничение е важно: член 4 осигурява консултации, а не автоматичен отговор с военни действия.

Гърдев отхвърли критиките, че страната не прави достатъчно, като заяви, че действията ѝ са по-активни от тези на други черноморски държави. Той коментира и дипломатическите отношения с Русия: срещата на руския посланик с министър-председателя според него показва, че въпросът е поставен на високо ниво. Обявяването на посланик за персона нон грата, добави Гърдев, е крайна мярка и изисква ясни основания и преценка на възможните последици.