Фермерският съюз призовава веригите да включат земеделци директно в магазините

Българският фермерски съюз призова търговските вериги за шест месеца да премахнат таксите за достъп на български земеделци и преработватели и да им позволят да доставят продукцията си директно до складовете. Предложението на председателя на организацията Георги Стоянов цели да провери дали по-късият път от производителя до магазина може да ограничи ролята на посредниците и да допринесе за по-ниски цени.

Шестмесечен период без такси

Стоянов посочва, че в момента производителите трябва да плащат такси, за да влязат в търговските вериги. От съюза предлагат те да отпаднат за половин година, а фермерите и преработвателите да могат да предават стоката си направо в складовете на търговците. Идеята обхваща различни продукти – от плодове и зеленчуци до консерви, мед, млечни и месни изделия и вино.

Това е предложение към веригите, а не обявена промяна в начина им на работа. Не е посочено дали някоя от тях е приела инициативата, нито какви условия биха важили за участващите производители и доставките. Не са представени и конкретни прогнози за ефекта върху цените.

Шестмесечният срок би позволил да се наблюдава дали директните доставки и отпадането на таксите променят разходите по веригата. Това обаче само по себе си не гарантира поевтиняване: крайната цена зависи и от други разходи и условия на търговията. Затова важен въпрос е дали евентуалното намаление на разходите за достъп би се отразило на цената за потребителя, а не само на отношенията между производител и търговец.

Посредниците и достъпът до пазара

Според Стоянов българското земеделско производство се свива, докато вносът остава силен. Той смята, че държавата трябва да работи върху устройството на пазара, вместо да разчита само на отделни кампании за намаление на цените. Като пример посочва празните сергии на пазарите в София: по думите му това показва, че производителите трудно достигат пряко до купувачите, а продажбите минават през посредници.

Председателят на съюза предлага и пазарите в столицата да предоставят безплатни сергии на земеделски производители веднъж седмично. Такава възможност би създала допълнителен канал за директна продажба, но сама по себе си не отговаря на въпросите за наемите, административните тежести и другите пречки, които според него могат да отдалечават стопаните от пазара.

Проблемът не се изчерпва с производството на качествена суровина. За да получават по-голям дял от стойността на крайния продукт, фермерите трябва да участват и в съхранението, преработката, дистрибуцията и продажбите, включително чрез собствени марки. Това изисква партньорства и организация, а не само достъп до един търговски канал.

Директни продажби и нови канали

Стоянов отбелязва, че България има потенциал да произвежда повече храни, отколкото потребява, но въпреки това разчита на внос. Според него по-добрата връзка между земеделци, преработватели и търговци, както и планирането на количества и качество, са важни за развитието на вътрешния пазар. Като пример за свързване с потребителите той посочва инициативата „Нашето родно“ и фермерски събития в различни градове.

Малки стопанства, често семейни, използват социални мрежи като Facebook и TikTok, за да показват как отглеждат продукцията си и да привличат клиенти. Някои вече създават и собствени сайтове, но дигиталните продажби засега не са масова практика. За по-големите производители остава значението на обемите, а фермерските изложения осигуряват възможност за среща с клиентите.

Предложението към веригите поставя на преден план конкретна пречка – платения достъп до голям канал за продажба. Дали промяната ще стигне до потребителите обаче ще зависи от това дали веригите ще се включат и как ще бъдат организирани доставките. За устойчив резултат ще са важни и възможностите на стопаните да осигуряват постоянни количества и качество.