Димитровден – традиции и обичаи. Имен ден празнуват…

На 26 октомври българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски.

Роден в град Солун през ІІІ век, той бил възпитан като християнин. Добре образован и надарен с много качества, известно време Димитър заемал висок военен пост. Баща му бил градоначалник на Солун – част от Римската империя по онова време. След смъртта на баща си, младият човек на свой ред бил назначен за градоначалник. Заради това, че разпространявал Христовата вяра, бил хвърлен в затвора, а по-късно убит. Още приживе извършвал чудеса. Лекувал и давал упование дори и от тъмницата. Чудотворни изцеления се извършвали и в малкия храм, построен на гроба му. Църковните песнопения пресъздават достойнствата на Св. Димитър според неговото житие. Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника-антихрист.

В народните приказки и легенди образът му донякъде се покрива с християнската представа. Народът ни го описва като смел воин, закрилник на бедните и слабите.

Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония.

В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. Българската поговорка гласи: „Свети Димитър зима носи, а Свети Георги – лято“. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.

Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил – покровителят на отвъдния свят, на умрелите предци. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.

Друго българско народно предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.

На Димитровден започвали годежите и сватбите. На празника момите играели т.нар. „сглядно хоро“ (от „сгляда, сгледа“ – избор на мома) пред ергените и техните родители. По традиция празникът и до днес се отбелязва с фамилни и общоселски събори, а песните и хората са неизменна част от тях.

Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.

На Димитровден се извършва и обичаят „полазване“ – старинна практика да се гадае в този ден по първия гост в дома. Вярва се, че ако в къщата първо влезе момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако посетителят е добър, сръчен и имотен човек, годината ще е здрава, богата и успешна.

Традиционната трапеза на празника е богата и на нея задължително присъстват курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле – с петел, ако именикът е мъж, и с кокошка – ако е жена. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки, банички с ябълки, печени ябълки, рачел, тиква.

Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято“.

На Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави имениците цяла година.