Люлебургас, 2 ноември 1912 г.: българската армия и легендата „По пет на нож!“

На 2 ноември 1912 г. (20 октомври по стар стил) приключва петдневната битка при Люлебургас-Бунархисар — най-кръвопролитния сблъсък през Балканската война. Българските Първа и Трета армия изтласкват османските сили от позициите им в Източна Тракия, а ожесточените пехотни атаки оставят в паметта и бойния вик, превърнал се в легенда: „По пет на нож!“

Победата обаче е постигната с тежки загуби и не е последвана от незабавно преследване на отстъпващия противник. Османските войски се изтеглят към укрепената позиция при Чаталджа, където две седмици по-късно спират българското настъпление.

Настъпление срещу подготвена отбрана

Българските сили под общото командване на генерал-лейтенант Радко Димитриев наброяват около 108 000 души. Те разполагат със 160 тежки картечници и 360 оръдия. Срещу тях османското командване съсредоточава над 126 000 души, 96 тежки картечници и 342 оръдия. Численото преимущество на османците не им осигурява победа, но боевете показват колко силна е съпротивата, която българските части трябва да преодолеят.

Османските командващи Абдулах паша и Махмут Мухтар паша планират да спрат настъплението и да нанесат контраудар по направлението Бунархисар–Лозенград. Българската цел е пробив на отбраната и разгром на основните сили на противника. Операцията започва след успеха при Лозенград, но войските са изправени пред нови боеве след тежък преход и срещу прегрупирана османска армия.

На 15 октомври по стар стил части на Трета армия достигат Бунархисар. Полковете на 5-а пехотна дивизия атакуват османския 3-ти корпус и го изтласкват от укрепените позиции. В района на Караагач настъплението е спряно от силен артилерийски и пушечен огън, а боевете стават особено ожесточени. Натискът на Първа армия при Люлебургас помага на 4-та пехотна дивизия да пробие османската отбрана.

Пробивът и отстъплението към Чаталджа

В хода на сраженията българите пленяват войници и завземат оръжие, включително 36 скорострелни оръдия. Когато опасността османската групировка да бъде обкръжена става реална, командването ѝ нарежда оттегляне към Чаталджа. Изтеглянето се превръща в паническо бягство, при което са изоставени оръжие и военно имущество.

Радко Димитриев докладва на цар Фердинанд, че след тридневни упорити боеве обединените армии са обърнали противника в бягство. Въпреки това заповедта от Щаба на действащата армия е настъплението да бъде спряно и преследване да няма, за да бъдат възстановени и попълнени запасите. Така османските сили получават възможност да се оттеглят и прегрупират при Чаталджа. От фактите следва, че победата при Люлебургас е голям оперативен успех, но не води до незабавен разгром на османската армия в Източна Тракия.

Цената за България е 20 162 убити, ранени и починали от рани и болести. Османските загуби за петте дни, включително убити, ранени, пленени и починали от рани и болести, са посочени като 37 000 души. Сред пленените са около 2800 войници.

Откъде идва „По пет на нож!“

Бойният вик на българските войници е бил „Напред! На нож!“. Лорд Ноел Бъкстън описва как той е звучал на османците като „По пет на нож!“ — образ, който предава шока от настойчивите атаки. Кореспондент на вестник „Таймс“ определя българския пехотинец като „истински герой на деня“ и отдава победата на неговата издръжливост и решителност.

Битката има значение не само заради завзетите позиции и плененото въоръжение. Тя показва способността на българските армии да пробият подготвена отбрана, но и границата на този успех: без преследване отстъплението на османците не се превръща в окончателен разгром. Още на 16 октомври по стар стил българската авиация лети над фронта за разузнаване и хвърля бомби — епизод, който бележи и ранната употреба на самолети във военните действия на европейския театър.