Бивш синдикалист от КНСБ защити национализацията на втория пенсионен стълб

Бившият главен икономист на КНСБ Любослав Костов подкрепи планирана промяна във втория пенсионен стълб, която според описанието му ще намали вноската към универсалните пенсионни фондове от 5% на 2,5%, а останалите 2,5% ще бъдат насочени към НОИ. Той отхвърли определенията „национализация“ и „отнемане на спестявания“, като заяви, че натрупаните до момента суми по индивидуалните партиди няма да бъдат засегнати.

Позицията си Костов изложи във „Фейсбук“ на фона на подготвяни от Министерството на финансите промени. Той очаква в петък да бъде публикуван текстът на проекта за държавен бюджет за 2027 г., от който да станат ясни конкретните условия и механизми.

Какво предвижда описаната промяна

Според Костов не става дума за прехвърляне на вече натрупаните средства на гражданите. Промяната, както той я представя, засяга разпределението на бъдещите задължителни вноски: делът за универсалните пенсионни фондове се свива наполовина — от 5% на 2,5%, а другата половина се насочва към държавното обществено осигуряване.

Това разграничение е важно за разбирането на спора. Натрупаните пари по личните партиди са различен въпрос от това къде ще постъпват бъдещите вноски. Костов твърди, че средствата по сметките на осигурените остават в частните фондове, докато се променя делът от вноската, който ще отива към НОИ. Предстои официалният проект да покаже как точно е формулирана схемата и как ще се прилага.

Аргументите на Костов

Бившият синдикален икономист защитава пренасочването с довода, че НОИ работи на солидарен принцип и осигурява плащанията към настоящите пенсионери. Според него по-голямата тежест на общественото осигуряване би укрепила системата и би била в интерес на работещите.

Костов критикува и резултатите на частните пенсионни фондове. По думите му доходността им през годините трудно е покривала инфлацията, докато фондовете са събирали такси. Това е негова оценка и аргумент в подкрепа на промяната, а не представена оценка на доходността по отделни фондове или на бъдещия ефект от реформата. Той посочва и около 4 милиона българи, чиито средства според него участват в сегашния модел.

Какво остава да се изясни

Използването на понятието „национализация“ предполага, че държавата придобива вече натрупани частни средства. Костов оспорва именно това описание и твърди, че се предвижда промяна в потока на бъдещите вноски, а не посегателство върху съществуващите партиди. Дали предложението действително е оформено така, ще може да се прецени по текста на законопроекта.

Ключовите въпроси са как ще се отрази новото разпределение върху бъдещите пенсионни права, как ще бъдат защитени натрупванията и как ще се съпоставят таксите и доходността на фондовете с резултатите от общественото осигуряване. Самото пренасочване на част от вноската не дава отговор на тези въпроси. Затова засега позицията на Костов е подкрепа за посоката на промяната, а не оценка на окончателни законови текстове.