Любослав Костов: Бюджетът за 2027 г. е реалистичен и изпълним

Бюджетът за 2027 г. е изпълним и предвижда фискална консолидация без рязко намаляване на заплатите и пенсиите, смята доц. Любослав Костов от Университета за национално и световно стопанство. В интервю за Радио ФОКУС той определи заложения дефицит от 3,5% като възможност да се покаже по-стабилна бюджетна политика пред европейските партньори.

Костов не отрече наличието на проблеми в държавните финанси, но оцени ситуацията като по-малко тежка, отколкото я представя опозицията. Той определи като прекалено крайно и сравнението на премиера с „тежък камион с отказали спирачки“.

Фискална консолидация без рязко орязване на доходите

Според Костов проблемите във финансите не са нови, а предложената рамка е реалистична. Той обаче смята, че бюджетът е можел да постави по-амбициозни цели за реформи и изпълнение на конкретни задачи.

Дефицитът от 3,5% е сред ключовите параметри в оценката му. По думите на икономиста той позволява да се демонстрира фискална консолидация, без това да се постига чрез драстично съкращаване на заплати и пенсии. Това е оценка за възможностите на заложената рамка, а не гаранция, че всички предвидени приходи и разходи ще се реализират точно по план.

На практика спорът не е само за размера на дефицита, а и за начина, по който се балансират публичните финанси. Костов поставя акцент върху това консолидацията да не прехвърля прекомерно тежестта върху доходите на гражданите.

Ръстът на заплатите и пенсиите остава под въпрос

В бюджета е предвидено пенсиите да се индексират по швейцарското правило. Посочени са и увеличения на доходите от 5%, а за педагогическите специалисти – от 7,5%. Костов изрази съмнение, че тези ръстове ще компенсират напълно инфлационния натиск.

Той настоява възнагражденията да се определят по-прецизно за отделните сектори и да се обърне внимание на разликата между заплащането в държавния и частния сектор. Според него средните заплати в частния сектор нарастват по-бързо.

Това поставя важен въпрос за ефекта на бюджетните увеличения върху покупателната способност: номиналният ръст на доходите не показва сам по себе си дали домакинствата могат да купуват повече стоки и услуги. Именно съотношението между увеличенията и инфлацията ще определи реалната полза за пенсионерите и служителите.

Държавна подкрепа за бизнеса и енергийните потребители

В разговора е засегната и подкрепата за бизнеса и небитовите потребители на енергия. Костов защити активната роля на държавата с аргумента, че пазарите не винаги се саморегулират ефективно и в някои икономически дейности има монополи и картели.

Според него при такива условия държавата трябва да защитава средната класа и крайните потребители. Това е позиция в полза на намеса, когато пазарната конкуренция не осигурява достатъчна защита. От изказването обаче не следват конкретни параметри за размера или формата на бъдеща подкрепа.

Костов оцени положително и представянето на финансовата рамка в УНСС – академична среда, различна от традиционния брифинг в Министерството на финансите. Ключовото за следващия етап ще бъде дали заложените приходи, разходи и увеличения на доходите ще се изпълнят така, че едновременно да се поддържа бюджетната дисциплина и да не се задълбочи натискът върху домакинствата.