На 11 ноември 1952 г. комунистическата власт разстрелва четирима католически мъченици в България

В нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. в Софийския централен затвор са разстреляни епископ Евгений Босилков и свещениците Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. Смъртните присъди са произнесени по т.нар. католически процес, в който обвиняеми са общо 40 духовници и миряни.

Процесът и обвиненията

Делото започва в София на 29 септември 1952 г. Сред подсъдимите са 27 свещеници, 12 миряни и една монахиня. Прокуратурата ги обвинява, че са създали „шпионска и заговорническа католическа организация в България“, действаща в полза на Ватикана и чужди разузнавания. Това е обвинителната теза на тогавашната власт, а не неутрално описание на дейността на подсъдимите.

На 3 октомври Върховният съд осъжда Босилков, Вичев, Джиджов и Шишков на смърт чрез разстрел и конфискация на цялото им имущество. Останалите 36 души получават затвор от една до 20 години, също с конфискация. Екзекуцията на четиримата е извършена в 23:30 ч. на 11 ноември. Те са погребани в неизвестен общ гроб.

От присъдите до признанието за мъченичество

Католическата църква почита четиримата като жертви на комунистическите репресии. Евгений Босилков е обявен за блажен във Ватикана на 15 март 1998 г. На 26 май 2002 г., по време на посещението си в България, папа Йоан Павел II обявява за блажени и тримата свещеници. Тържествената меса е отслужена в Пловдив.

В проповедта си при беатификацията на Босилков папата го определя като „една от многото жертви, принесени от атеистичния комунизъм в България и другаде“. Католическата църква отбелязва паметта на четиримата на 13 ноември – ден, посветен на поклонението пред тяхното мъченичество.

Правна реабилитация и историческо значение

Осъдените по католическия процес от 1952 г. са реабилитирани съгласно промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Той обхваща хора, подложени на незаконни репресии заради политически убеждения или религиозни вярвания в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.

Реабилитацията и беатификацията са различни видове признание: първата е правна, а втората е църковна. Заедно с присъдите и неизвестното място на погребение те очертават различните измерения на случая – съдебното преследване от комунистическата власт, последвалата правна оценка и почитта на Католическата църква. Процесът остава един от най-тежките удари срещу католическата общност в България през този период.