Целият свят е в очакване дали днешната събота няма да е последният ден в историята на човечеството!

Великата събота последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден. В този ден се възпоменава погребението на Христос, пребиваването на Неговото тяло в гроба, слизането Му в ада за възвестяване на победата над смъртта и за избавлението на душите.   Според българските обичай това е вторият ден, в който е разрешено боядисването на яйца и разточването на козунаци.

През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза.    Църквата позволява и ходенето на гробища, където жените поливат и прекадяват. Раздават се боядисани яйца и обредни хлябове. Традицията идва от Библията, където майката на Иисус Христос Св. Богородица оплаква тялото на Сина си именно на този ден.

Тленните останки са свалени от кръста и пренесени далеч от Голгота в Йосифовата градина, където са положени в каменна пещера, пред която е поставена стража. Фарисеите се страхували от предсказанието на Иисус, според което Той ще възкръсне на третия ден.   Църковното богослужение на Велика събота започва рано през деня и продължава до самия му край. Така съботните песнопения се сливат с тези за Възкресение.

Храмът се обикаля със свещ, която трябва да се донесе мълчешком в къщи, като се внимава да не угасне.  Свещите се палят с огън донесен от Ерусалим малко по-рано. Огънят е най-великото чудо, което се случва в параклиса на Божи гроб.  За да се избегне и най-малкото подозрение, че огънят се запалва след човешка намеса, параклисът на Божи гроб се проверява за всякакви запалителни средства.

След това вратите на Божи гроб се запечатват с голяма пита пчелен восък. Върху него слагат печатите си духовниците от католическата, арменската и коптската църкви, които имат параклиси в големия храм при Божи гроб.    След това арабските младежи на висок глас обявяват на всички в храма, че няма друга вяра, освен православната, и че месията Христос е единствеият Бог.

Час по-късно в църквата идва и православният патриарх на Ерусалим, който влиза в параклиса. Всички са в напрегнато очакване, тъй като според старо поверие, ако благодатният огън не слезе на Велика събота, това ще е последният ден за човечеството, храмът на Божи гроб ще бъде разрушен и ще настъпи Второто пришествие.

Какво става в параклиса на Божи гроб вижда само ерусалимският патриарх – според поверията едно от кандилата над Божи гроб се запалва от само себе си. Известно време пламъкът не топли и не пари.

С него патриархът запалва снопчетата от по 33 свещи, които държи в ръцете си и ги изнася на поклонниците в храма.

От там свещеният огън тръгва по целия свят. Всяка година и българска делегация донася огъня със специален полет.

Малко преди полунощ във всички храмове по света свещенникът отслужва песнопение, което завършва с думите: „Христос Възкресе!” и възвестяването на светлия празник. Миряните отговарят на поздрава: „Воистина Воскресе!”.   По традиция Възкресението се обявява три пъти и е последвано от трикратно обикаляне на храма със запалена свещ в ръка. Следва разменяне на боядисани яйца и козунаци.